Даница Димитрова е едно от най-лъчезарните и харизматични лица, които сме виждали в парламента, но пътят до там е бил изпълнен с много труд и изпитания. Какво беше детето Деница, какво беше момичето Деница, труден ли е пътят на човек в инвалидна количка до успеха?
На тези и други въпроси отговори за Youth Street Varna чаровната дама, която познаваме като народен представител от 3 МИР Варна в 40-тото Народно събрание.
„Детето Деница беше едно много будно дете, въпреки увреждането си, което е по рождение. Имах късмета да порасна в една нормална среда сред приятели, с които да играя, сред родители, които ме обичат и подкрепят…Имах много хубаво детство! С много трудности завърших Икономически техникум Варна като частна ученичка и впоследствие и Икономически университет. По това беше трудно, защото хората като нас бяха изтласквани по-встрани. Имаше различно отношение.
Преди повече от 20 години, в Първа ЕГ ми беше обяснено, че човек в моето положение не може да се справи с материала. Въпреки всичко успях да завърша Техникум по икономика , след това успях да вляза в ИУ-Варна. Там също беше много трудно, тъй като въпреки че бях задочно обучение, асансьори нямаше, трябваше да се борим с много стълби. Баща ми, лека му памет, трябваше да ме мъкне по стълбите с количката, състудентите ми също много ми помагаха да се предвижа от етаж на етаж и от стая в стая. Въпреки това успях да завърша“, сподели Деница.
Тя коментира, че рядко се е случвало да се почувства засегната от отношението на хората, но често е била разочарована от отношението на институциите.
“ След завършването на университета в Бюрото по труда отказа да ме регистрира на трудовата борса, тъй като съм със сто процента инвалидност. Това за един млад човек, който завършва своето образование и очаква да се реализира на пазара на труда, е много неприятно, беше голям шамар. Но аз и без тях си намерих работа и не съм спирала да работя, нямам един ден без трудов стаж. Що се отнася до възможността всяко дете или човек с някакви дефицити да намери своята социална и трудова среда, не съм привърженик на това да се оттделят тези деца или тези хора под друг знаменател. Трябва да се създадат условия в българските редови училища и университети за деца и младежи с различни потребности. Единствено, когато даден човек е с множество увреждания и интелектуални проблеми, тогава, може би, трябва да се работи с него в центореве за социална рехабилитация, където той да придобие някакви умения за самообслужване и подходяща за него трудова дейност“, коментира още Деница Димитрова.
Тя е категорична, че родителите са тези, които да подготвят децата си за общуване с връстници, които имат някакви специфични потребности.
„Родителите трябва да се научат да не избягват въпросите на децата си и да ги подготвят, че има най-различни хора по този свят. Аз уча моята племенница, която е на 5 години, че светът е шарен, хората са различни и трябва да се приемаме такива, каквито сме!“
Какво още сподели Деница, вижте във видеото!
