Кольо Димов е на 23 години, от Варна. За мнозина, които го познават, е Коко или Кристофър. Симпатяга, интелигентен, естествен, земен, някак преждевременно мъдър за годините си…
Минал през жесток домашен и извъндомашен тормоз, няколко опита за самоубийство, бягства от дома си, наркотици, алкохол …защото е различен!
Така, докато болката не изригва във вълнуваща изповед, в която един тийнейджър разсъблича душата си.
Нашият кореспондент Никол Кръстева покани Коко на откровен разговор и го „изтормози“ с въпроси, но събеседникът търпеливо и с усмивка задоволи любопитството на младия ни репортер.
„Винаги съм усещал, че в мен има нещо различно. На 12 години установих, че освен момичета, харесвам и момчета. На тази възраст независимо с каква ориентация си обаче, винаги може да станеш жертва на грубо отношение и подигравки. Смелост, обаче, събрах след като в 8-ми клас бях тормозен физически и психически, а след това се преместих в гимназията по „Текстил и моден дизайн“. Смелост ми дадоха хората, които ме подкрепиха, преди да взема решение и разкажа толкова широко за себе си. Много неща се случиха след това и повечето бяха положителни. От тогава минаха почти 9 години. Истината, която споделих ми даде смелост и самочувствие, които и до ден днешен са в моя полза. Имах късмет с хората в това училище, никога никой не се отнесе лошо или пренебрежително заради моята сексуална ориентация“, споделя Коко.
В момента хобито му е да развива своите социални мрежи, като отделно от това се занимава и с грим, работи с чужденци. „Отнешението на хората към мене в реалния живот извън интернет, е изключително добро. Все по-рядко съм свидетел или жертва на психически тормоз, но в интернет нещата стоят малко по-различно, защото там всеки може да говори и да прави каквото иска, да бъде груб, колкото иска. Като цяло обаче, все по-рядко съм жертва на предрасъдаци, както казах те съществуват само в интернет поне за мен“, разказва Коко.
„Дали да си хомосексуален е въпрос на мода, поза, има ли избор човек?“, пита Никол. „Не мисля, че има човек на тази планета, който би си избрал такъв живот. Аз лично не бих си избрал такъв живот, докато осъзнаваш какво се случва да бъдеш тормозен физически и психически…Не…това далеч не е мода. Това, че си с различна сексуална ориентация не те прави велик. Прави те велик идеята да бъдеш смел и да изразяваш свободно себе си“, смята Коко.
А дали семейството играе роля и каква върху сексуаланта ориентация на един човек?
„Семейството единствената роля, която може да ирае в живота на един такъв човек е само чрез подкрепа. Никой не е способен да промени сексуалната ориенатация на сина си или дъщяря си чрез възпитание или дори бой, както съм бил свидетел в много случай. Това е нещо, което не можеш да промениш. Защото хората с различна сексуална ориентация са подложени на агресия не само навън, а и в семейството. Те са малтретирани за това, което са.
Когато се връщам в миналото се сещам за моите родители само с тъга. Аз съм един от случаите, в които е имало психическо и физическо домашно насилие. Много дълго време трябваше да мине и много лоши трябваше да се случат, за да ги накарам да го приемат. Към днешна дата моите родители са най-добрите ми приятели. Но не аз успях, времето ми помогна…
Няколко пъти правих опит за самоубийство… Бягах от вкъщи…Посегнах към наркотиците и започнах да се наливам с алкохол….Това беше моят начин да оцелея в тази враждебна среда. Това се надявам, че е само лош спомен вече.
А що се отнася до темата хомосексуални двойки да имат право да осиновяват деца, смятам това, че да имаш семейство, деца, е нещо изключително красиво и чувствено и не разбирам защо един мъж има право да бъде баща на деца, да има жена, а друг мъж не може да има семейство с друг мъж“, споделя Коко.
Той е на мнение, че прайдовете не са подходящата форма хомосексуалните двойки да демонстрират правата си. Вместо с песни и танци битката с предразсъдъците според него може да се води с протести.
Кокво още – вижте във видеото!
