На последното открито заседание на кризисния щаб за ерегетиката, служебният министър на енергетиката Росен Христов пое ангажимент да бъде разработена методика за преразпределение на свръхприходите от производство на енергия. Оттогава минаха повече от две седмици без какъвто и да било напредък в тази посока. Институтът за развитие и управление на ресурсите (ИРУР) отново напомня, че от 1 декември 2022 г. влиза в сила Регламент 2022/1854 на Съвета на ЕС, осигуряващ на страните-членки всеобхватни и подробно разписани механизми за събиране на свръхприходите на частните и държавните енергопроизводители.
Основните цели на Регламента са подпомагане на крайните потребители да се справят с негативните ефекти от енергийната криза, която предизвика рекордна за ЕС инфлация. ИРУР настоява за директно парично субсидиране на гражданите. Нещо, което вече се прилага в множество европейски държави като Германия, Италия, Гърция.
Въвеждането на методика за директни плащания към крайния потребител е прилагане на европейския механизъм на здравия разум за справяне с кризата. Инфлацията в България вече е близо 20%, което е два пъти повече от европейската. Действащите компенсации на бизнеса реално не стимулират никой да пести енергия, което е другата основна цел на Регламента. В същото време обаче парламентарната комисия по енергетика прие на първо чете вместо 250 лв. бизнесът вече да плаща 200 за /МВтч., а разликата до пазарната цена да продължи да се поема от държавата. До сега са изплатени над 10 млрд. лв., а за 2023 г. тази сума може да достигне 16 млрд. лв. Въпреки това цените на стоките и услугите не спират да растат. Сиренето например поскъпна с близо 55%.
Затова трябва да се разработят нови финансови критерии за получаване субсидии за промишления ток, тъй като действащите в момента засилват спекулативното поведение на бизнеса и не го подтикват да въвежда енергоспестяващи технологии.
ИРУР счита, че в най-кратки срокове служебното правителство трябва да разработи механизми, чрез които да се преразпределят средствата от свръхприходите и да достигнат до крайния потребител. Евтиният ток за бита не е достатъчна мярка за подпомагане на домакинствата, които и в момента, през държавния бюджет, изплащат компенсациите на бизнеса. Потребителската кошница поскъпна с 400 лв., а личната инфлация на всеки е различна. За някои граждани тя надхвърля 40%.
Министерство на енергетиката предложи законопроект, който е единствено с фокус как да се събират тези свръхприходи. Той не съдържа нищо по отношение на подпомагане на малкия и средния бизнес, което пък е третата цел на Регламента, нито има стимули за енергийна ефективност и начини за преразпределение на събраните средства.
Трябва да се има предвид, в този си вид законопроектът не е координиран с Регламента и ще доведе до допълнителни изкривявания на пазара. Друг негативен аспект в него е идеята събраните от свръхприходите средства да бъдат преразпределени през Фонда за сигурност на енергийната система, чиято основна дейност обаче не е да раздава пари. В Закона за енергетиката ясно са разписани функциите на фонда, който разполага с прекалено малка администрация (около 20 служители) за да се справи преразпределението на тези огромни приходи. Припомняме, че Регламентът, който подробно засяга всеки един аспект и съдържа разработени начини за събиране на средствата, е с директно приложение. Тоест няма нужда от нови закони, които само ще създадат допълнителен хаос и напрежение на пазара и сред потребителите. От българските власти се очаква единствено да разработят механизъм за целево преразпределяне на събраните средства пряко по банковите сметки на домакинствата. Това може да стане през националните системи НАП и НОИ.
