Приемната грижа е една от най-значимите форми на подкрепа за децата, които по една или друга причина не могат да растат в биологичното си семейство. В област Варна към момента има 106 приемни семейства, 27 от които са в община Варна. Девет нови кандидати, четири от общините в областта, в момента преминават през процедура по проучване. Това стана ясно по време на регионална конференция по повод предизвикателствата пред приемната грижа. Във форума, организиран от Българската телеграфна агенция, участваха заместник-кметът на Община Варна Снежана Апостолова, директорът на дирекция „Социални дейности“ Изабела Иванова и администратор на проекта на областно ниво, началника на Областния екип по приемна грижа във Варна Снежана Борисова, както и Тодорка Борисова от екипа по приемна грижа в община Аксаково и приемните родители Илка Рашкова и Боженка Димитрова.
За значението на приемната грижа като възможност за осигуряване на сигурна семейна среда за децата говори заместник-кметът Снежана Апостолова. На фона на демографските предизвикателства в страната грижата и подкрепата към всяко дете е въпрос с дългосрочно значение. Когато навреме бъде оказана подкрепа на деца, жертви на насилие и неглижиране, приемната грижа може да предотврати негативен развой в живота им и да ги предпази от редица рискове. Зад всяко дете стоят отдадени приемни родители и екипи от специалисти, които ежедневно работят, за да осигурят на тези деца сигурност, грижа и шанс за по-добро бъдеще, каза още тя.
Според Апостолова крайната цел е детето да намери устойчива и спокойна семейна среда – независимо дали пътят към нея ще премине през реинтеграция в биологичното семейство, осиновяване или по-дългосрочно отглеждане в приемно семейство. За да бъде тази грижа възможно най-стабилна, е необходимо да бъдат адресирани и предизвикателствата пред самите приемни семейства. Един от основните въпроси е свързан с условията, при които те работят. Договорите на приемните родители се администрират от Община Варна като администратор на проекта и са граждански договори, което не дава възможност за осигуряване при безработица, майчинство и други социални рискове.
Възнагражденията са определени като процент от минималната работна заплата – 150% за едно дете, 160% за две и 170% за три деца. Наред с това остават въпроси, свързани с достъпа до услуги и транспорта за семействата от по-малките населени места, които понякога трябва да пътуват до по-голям град за медицинска грижа или социална услуга.
В същото време, въпреки че в Община Варна има най-много приемни семейства в страната, броят на приемните семейства в областта постепенно намалява. Сред факторите е несигурността, която гражданските договори създават за хората, избрали да се посветят на приемната грижа. Съществуват както професионални, така и доброволни приемни семейства, като при доброволните няма възнаграждение за труда, а се предоставят средства за издръжката на настанените деца.
Друг открояващ се проблем е и липсата на социални работници. В община Варна екипът е достатъчен, но в по-малките общини има необходимост от допълнителни специалисти. Набирането на кадри е трудно заради високите изисквания към длъжността. А липсата им води до по-голяма ангажираност на екипа и по-голяма неефективност в работата, отбеляза Изабела Иванова, директор дирекция „Социални дейности“.
Госпожа Снежана Борисова, началник на ОЕПГ, допълни, че желаещите кандидати за приемни родители преминават през подробна процедура по оценка, която продължава близо четири месеца. Проучването обхваща не само самия кандидат, но и неговото семейство и разширената семейна среда, което гарантира качествена грижа за децата.
При краткосрочна приемна грижа, когато биологичното семейство възстанови възможността си да се грижи за детето, се прави оценка на родителския капацитет. При положителен резултат детето може да бъде върнато в биологичното си семейство или настанено при близки и роднини.
Зад статистиката и институционалните решения стоят конкретни хора и семейства, които всеки ден превръщат приемната грижа в реална семейна среда. Сред тях е Боженка Димитрова, която е приемен родител от 2014 г.
Тя и съпругът ѝ се запознават с възможността да станат приемни родители по време на кампания в Аксаково. Тогава двамата са на 23 години и вече имат опит в отглеждането на дете. Първоначално отиват, за да се информират, но след разговори решават да отворят дома си за деца, които нямат възможност да растат в собственото си семейство. През годините през дома им преминават няколко деца. Отговорността е голяма, но удовлетворението идва с всеки момент, в който детето започне да се чувства спокойно, сигурно и обичано.
Илка Рашкова също сподели своя опит като приемен родител и разказа за предизвикателствата в първите дни след настаняването. Тогава най-трудно е да се ориентираш в историята на детето, неговите потребности и начина, по който то ще се адаптира към новата среда. С времето обаче постепенно се изграждат доверие и близост, а грижата се превръща в част от ежедневието на семейството.
Историите на приемните родители показват най-ясно смисъла на тази грижа – да дадеш на едно дете дом и сигурност в момент, в който животът му е бил разклатен, и да му покажеш, че има на кого да разчита.
Именно затова развитието на приемната грижа изисква съвместните усилия на приемните семейства, социалните специалисти и институциите. За Община Варна това означава не само администриране на проект, но и постоянна работа за по-добра подкрепа на хората, които поемат една от най-големите отговорности – да дадат на дете сигурност, грижа и възможност за по-добро бъдеще.