На 1-ви април се навършват 17 години от създаването на Центъра за асистирана репродукция в България – една от най-значимите каузи, извоювани с упоритата работа на фондация „Искам бебе“ и хиляди български семейства.
Но 17 години по-късно въпросът вече не е какво е постигнато. Въпросът е какво не се случва.
Създаден през 2009 г. след силен обществен натиск, Центърът трябваше да бъде държавният отговор на един от най-болезнените проблеми – безплодието. Днес обаче този отговор отново се търси.
В края на 2024 г. фондация „Искам бебе“ алармира за нещо абсурдно – средства за ин витро процедури са върнати в бюджета, неизползвани. Докато стотици семейства чакат. Докато времето работи срещу тях. Докато биологията не чака.
След този сигнал Министерството на здравеопазването реагира. През март 2025 г. беше създадена работна група със задача да прецени дали държавата ще започне да финансира донорските процедури – единственият шанс за стотици жени и двойки.
Пациентски организации, лекари и експерти реагираха веднага. Бяха дадени ясни предложения – държавно финансиране на донорските ин витро процедури, премахване на неработещи изисквания като трите инсеминации, осигуряване на реален достъп за пациенти с тежки диагнози, включително онкологични, както и равнопоставеност без значение от произхода на донорския материал.
Аргументите бяха медицински, юридически и европейски.
И въпреки това година по-късно и 3 сменени правителства няма решение, няма нормативна промяна. Няма резултат!
И докато държавата продължава да обсъжда, преди броени дни Общинският съвет на Столична община направи това, което пациентите очакват – актуализира своята наредба спрямо реалните нужди на хората, като се вслуша в предложенията ни.
Разширен беше достъпът до програмата, включително за жени без партньор, въведена беше възможност за процедури с донорски материал и бяха премахнати ненужни ограничения.
Резултатът е ясен – повече родени деца и улеснен достъп без дискриминация. Не обещания! Не анализи! А реални деца!
Това поставя един прост, но болезнен въпрос – как е възможно една община да намери решение, а държавата да продължава да отлага?
Как е възможно да има върнати средства, чакащи пациенти, готови решения и работна група, а да няма действие?
За пациентите това не е тема за обсъждане. Това е време, което изтича! Възраст, която не може да бъде върната! Шанс, който не чака следващо заседание!
17 години след създаването на Центъра за асистирана репродукция фондация „Искам бебе“ отново настоява за нещо очевидно – незабавно въвеждане на финансиране на донорските процедури без значение от националността на донора, да отпаднат неефективните ограничения като четири инсеминации, да се въведат адекватни политики за пациенти с онкологични заболявания, включително увеличаване на възрастта за криоконсервация на яйцеклетки, средствата да достигат до пациентите, а решенията да се вземат навреме, за да не се връщат одобрени, но неизползвани суми в бюджета.
Защото зад всяка процедура стои човешка съдба. А зад всяко забавяне – едно дете, което няма да се роди!
