Всяко дете заслужава да расте в сигурна среда, обградено с обич, внимание и закрила. Но за много деца по света насилието остава болезнена реалност, а страхът и мълчанието често се превръщат в пречка пред търсенето на помощ. На 18 ноември светът насочва вниманието към превенцията на сексуалната експлоатация и насилието над деца, както и към подкрепата за пострадалите.
Датата е обявена от Организацията на обединените нации през 2022 г. за Международен ден за превенция и възстановяване от сексуална експлоатация, насилие и злоупотреба с деца.
Целта е да се насърчат общественият разговор, ранното разпознаване на рисковете, защитата на пострадалите и достъпът до специализирана помощ.
Насилието невинаги оставя видими следи
Сексуалното насилие и експлоатацията могат да засегнат деца независимо от тяхната възраст, семейна среда или социално положение.
Последиците невинаги са видими. Понякога детето се затваря в себе си, започва да избягва определени хора или ситуации, изпитва тревожност, страх или затруднения в общуването.
Подобни промени могат да имат различни причини и сами по себе си не доказват насилие. Но когато са внезапни, необичайни или продължителни, заслужават внимание и деликатен разговор.
Най-важното е детето да знае, че има възрастен, на когото може да се довери.
„Вярвам ти“ – думи, които могат да променят всичко
Когато дете сподели, че е преживяло насилие или че някой го кара да се чувства застрашено, реакцията на възрастните е изключително важна.
Необходимо е то да бъде изслушано спокойно, без обвинения, натиск или внушения.
Детето не бива да бъде карано многократно да разказва подробности за преживяното пред различни хора. Това може да задълбочи травмата и да затрудни последващата работа на специалистите.
Възрастните трябва да му покажат, че го приемат сериозно, че не носи вина за случилото се и че ще получи необходимата подкрепа.
Потърсването на помощ от компетентните институции и специалисти е важна стъпка към неговата защита.
Опасностите съществуват и в интернет
Дигиталната среда предоставя огромни възможности за общуване и учене, но крие и рискове.
Деца могат да станат обект на манипулации, сексуален тормоз, изнудване или опити за въвличане в опасни ситуации чрез социални мрежи, чат приложения и онлайн игри.
Затова разговорите за безопасността в интернет трябва да започват отрано и да бъдат съобразени с възрастта на детето.
Важно е децата да знаят, че не са длъжни да изпращат лични снимки, да пазят тайни, които ги плашат, или да продължават разговори, които ги карат да се чувстват неудобно.
И най-вече – че могат да потърсят помощ, без да се страхуват от наказание.
Как родителите могат да помогнат?
Превенцията не означава децата да растат в страх от света.
Тя означава да им дадем знания, увереност и усещане за сигурност.
Родителите могат да разговарят с тях за личните граници, правото да отказват нежелан физически контакт и необходимостта да споделят, когато нещо ги тревожи.
Важно е възрастните да уважават личното пространство на детето и да изграждат доверие чрез ежедневното си поведение.
Учителите, близките и хората, които работят с деца, също имат съществена роля за ранното разпознаване на рисковете.
Къде да потърсим помощ в България?
Национална телефонна линия за деца – 116 111
Телефонът е безплатен и работи денонощно, седем дни в седмицата.
На него могат да се обаждат деца, родители, близки и други хора, които се нуждаят от съвет, подкрепа или искат да съобщят за дете в риск.
Линията се управлява от Държавната агенция за закрила на детето.
Телефон 112
При непосредствена опасност за живота или здравето на дете трябва незабавно да се потърси помощ на единния европейски номер за спешни повиквания.
Отделите „Закрила на детето“
Сигнали за деца в риск могат да бъдат подавани и към отделите „Закрила на детето“ в дирекциите „Социално подпомагане“.
Не е необходимо човек сам да доказва, че е извършено престъпление, преди да съобщи основателно съмнение за дете в риск. Компетентните органи следва да извършат необходимата проверка.
Защитата на децата е отговорност на всички ни
Международният ден на 18 ноември е напомняне, че борбата със сексуалното насилие над деца не може да се ограничава до една дата в календара.
Тя изисква постоянна работа, информираност, ефективни институции и общество, което не подминава тревожните сигнали.
Но преди всичко изисква възрастни, готови да изслушват, да вярват и да защитават.
Защото детството трябва да бъде време за игри, мечти и открития – не за страх. А всяко дете има право да бъде чуто, обичано и защитено.

