Културно-историческото наследство в община Белослав има значително по-ограничено материално изражение в сравнение с останалите общини в рамките на област Варна, като липсват паметници на културата от национално значение, сочат данните в Плана за интегрирано развитие на община Белослав, научи СайтЪТ. Въпреки това обаче в общината има не малко интересни паметници на културата и обекти, които не бива да бъдат подценявани и биха могли да се привлекат любителите на архелогията.
На територията на Община Белослав се намират няколко недвижими културни ценности.
В този списък един от най-интересните обекти е праисторическото селище в пещерата “Темната дупка”.
Пещерата “Темната дупка” се намира североизточно от гр. Белослав в местността “Тепавицата”, в непосредствена близост до последните къщи на квартал “Акациите”. Пещерата представлява плитка карстова форма, образувана в долноеоценските седименти на Дикилиташката свита – пластове от алеврити и песъчливи, биогенни и микробиални варовици. Дължината и е 26 м, запазените ширина и височина на входа – съответно 8 м и 3,5 м. Състои се от две свързани галерийни пространства, като във вътрешното има естествена вертикална шахта.
През 1948 г. Я. Петрбок и А. Вълканов правят сондажни проучвания около входа и попадат на кости от плейстоценска фауна. През 1953 г. М. Мирчев, Н. Карножицки и Д. Златарски извършват разкопаване около входа и откриват там фосили. През 1955 г. А. Маргос залага сондаж на 5 м навътре от входа на пещерата, в който открива части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена (Hyaena spelaea), див кон (Equus caballus Lin), пещерна мечка (Ursus splenius), един кремъчен къс със следи от интенционално въздействие и пет керамични фрагмента.
В периода 1941-1944 г. пещерата е използвана от Приморския партизански отряд “Васил Левски” за срещи с партийни функционери.
В следствие на проведени археологически проучвания през 2014 г. и резултатите на по-ранните изследвания, може да се заключи, че пещерата е използвана за леговище от плейстоценски хищници. Липсата на културни останки вероятно се дължи на унищожаването при кариерен добив на варовик на пода на входната галерия – най-удобното за обитаване пространство.
Пещерата е картирана на 21.10.1983 г. от Д. Здравков и Б. Маринов.
Други интересни недвижими културни ценности на територията на Община Белослав са къщата на Тодор Димов Стоянов, както и домът на Христо Хр. Атанасов. Несъмнено обаче най-любопитният обект от списъка с недвижими културни ценности е средновековната крепост “Петрич кале”, за която ще Ви разкажем по-късно.
Какво обаче е археологическото наследство в община Белослав?
Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни“, където са открити най-старите археологически находки. Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища. Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. Какво наследство са оставили нашите предци в този регион на България?
В автоматизираната информационна система “Археологическа карта на България“ (АИС „АКБ”) към НАИМ-БАН са регистрирани двадесет и един археологически обекти от Община Белослав.
Кои са те?
1.Антично селище в м. Манастирището, гр. Белослав, Археологическа културна ценност с национално значение.
2. Селище в пещера – Късен палеолит, гара Белослав, Археологическа културна ценност с национално значение.
3. Кастел – Римска епоха; Елинистично селище, гр. Белослав, Археологическа културна ценност с национално значение.
4. Наколно селище – Късен енеолит, в акваторията на ТЕЦ Варна и с. Езерово, Археологическа културна ценност с национално значение.
5. Могилен некропол, с. Езерово; Некропол – Първа българска държава, с. Разделна, Обявен ПК с национално значение.
6. Некропол – Първа българска държава, Керамичен завод с. Разделна, Археологическа културна ценност с национално значение.
7. Селище – Първа българска държава, м. „Бялата вода“,с. Разделна, Археологическа културна ценност с национално значение.
8. Наколно селище – Късен енеолит, с. Страшимирово, Археологическа културна ценност с национално значение.
9. Наколно селище – Ранна бронзова епоха, с. Страшимирово; Археологическа културна ценност с национално значение.
10. Плосък некропол – Късен енеолит, с. Страшимирово, Археологическа културна ценност с национално значение.
11. Надгробна могила – неопределима, гр. Белослав, Обявен ПК с национално значение.
12. Селище – Късна римска епоха, гр. Белослав, Археологическа културна ценност с национално значени.
13. Надгробна могила – неопределима, Душковите ниви, Обявен ПК с национално значение.
14. Крепост, укрепен квартал – Втора българска държава, Петрич кале, с. Разделна, Археологическа културна ценност с национално значение.
Крепост “Петрич кале” (или “Петрича”) е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. Намира се на 4км северно от село Аврен и на километър източно от гара Разделна, по ж.п. линията Варна – София. Крепостта датира от Vв но за известен период е била разрушена и изградена отново през XI-XIIв.
Освен с Българската, “Петрич кале” е свързана още с чешката, полската и унгарската история. По време на последния кръстоносен поход на обединените християнски армии, под предводителството на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, Варненчик, на 7 ноември 1444г крепостта е превзета и разрушена.
15. Обект с неопределена функция – Палеолит, Побити камъни – Страшимировска група, Археологическа културна ценност с национално значение.
Чудноватата забележителност Побитите камъни представлява ансамбъл от каменни колони, с височина до 10 м, кухи или плътни цилиндри, конуси, различни скални блокове и голям брой каменни късове, разпилени из целия комплекс. Навсякъде около тях има много фин почти бял пясък. Пясък, много по-ситен от този, който съм виждала по Черноморското крайбрежие.
Природният феномен „Побитите камъни“ е известен отдавна, но са документирани едва в началото на XIX в. През 2002 г. са обявени за природна забележителност.
16. Обект с неопределена функция. Вторично транспортирани с пръст находки, в резултат от изкопна дейност – Палеолит, м. Насипите, Археологическа културна ценност с национално значени.
17. Селище в пещера – Палеолит, Пещерата, гр. Белослав, Археологическа културна ценност с национално значение.
18. Обект с неопределена функция – Палеолит, Белославска пещера-Запад, Археологическа културна ценност с национално значение
19. Обект с неопределена функция – Палеолит, Тераса северно от Тръстиковското езеро, с. Разделна, Археологическа културна ценност с национално значение
20. Плосък некропол – Първа българска държава, с. Страшимирово, Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.
21. Подводното културно наследство е застрашено от реализацията на големи инфраструктурни проекти, които променят средата. Пример за това е промяната на нивата на Варненското и Белославското езеро след прокопаването на Канал 1 и Канала 2 и свързването на езерата с морето. Изграждането на пристанища и отделни крайбрежни съоръжения променя баланса на седиментите в района, което може да се окаже заплаха за самото подводно културно наследство и за изучаването му. Замърсяването на морето с органични и неорганични вещества, навлизането на инвазивни видове също са фактори за разрушаване на средата, в която то се е съхранило досега.
За финал ще Ви разкажем и за паметниците в Община Белослав.
Паметниците не са много на брой, но всеки един от тях заслужава уважение и преклонение.
Паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. и в Отечествената война 1944 – 45г. Вид на обекта – архитектурно-скулптурен, височина 9 м, Дялан камък, Открит на 1935 г., гр. Белослав
Паметник “Кръста”, местност Чуката – предлага възможности за еко-туризъм, с две пътеки за достъп, предлагащи възможности за впечатляващи гледки към града и езерата, офроуд и пикник.
Паметник на руския Белевски полк, лагерувал през 1877 – 1878г., Местност „Чуката”. Вид на обекта – архитектурен (дървен Георгиевски кръст), височина 2,50 м, 1878 г., гр. Белослав
План за интегрирано развитие на община Белослав (2021 – 2027)
Най-сериозните проблеми, пред които се изправя община Белослав по отношение опазване на културно-историческото наследство е липсата на средства. В Плана за интегрирано развитие на община Белослав се посочва, че основните заплахи по отношение на съхранението на елементите на културно-историческото наследство на територията на всички населени места в Общината, са свързани с недостиг на средства за поддържане, реставрация, обновяване и социализиране на всички НКЦ, деградация на археологическото наследство и липсата на осведоменост на населението, което от своя страна води след себе си до „безстопанствено отношение”.
Ако обаче бъде вложен ресурс потенциалът за развитие на тези природни и културни ценности в Белослав е голям.
Те могат да се използват като ресурс за развитие на туристическия отрасъл, а така също и за развитие на градското културно наследство с цел съхранение на градския исторически пейзаж