На 22 ноември, през 1888 г., Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите в България. Още тогава младата българска държава, в лицето на политическата класа и на видния юрист д-р Константин Стоилов е осъзнала, че без адвокати не може да има нито правосъдие, нито модерна държавност. Този закон регламентира нормативно условията за придобиване на адвокатска правоспособност, статута на адвокатите, техните права и задължения, ръководните им органи, размера на възнагражденията им и дисциплинарната им отговорност.
Денят е обявен за професионален празник на адвокатите с решение на Висшия адвокатски съвет и се отбелязва от 2005 година, съобщава Дарик.
В първите години след Освобождението не е имало специални изисквания за упражняването на адвокатската дейност. Със Закона за адвокатите от 22.11.1888 г. задължително условие вече е завършеното висше образование по юридически науки. Разпоредбите на закона поставят на първо място значимоста на правата на гражданите и възможноста за съдебна защита.
Според чл.1 от Закона за адвокатите
„Всяко правоспособно лице може да търси и защитава своите права и интереси пред съда.“
Гарантирано е и правото на защита, което може да бъде осъществявано „лично или чрез лицата, които съгласно Закона за адвокатурата имат право да бъдат повереници по чужди дела в съдилищата.
И днес професията на адвоката продължава да е свързана с осъществяването на законните права и интереси на гражданите и на тяхната защита по съдебен ред.
„Българската адвокатура има фундаментален принос за утвърждаването и защитата на правата на човека в България. Чрез своята ежедневна работа Вие доказвате, че защитата на правата е не просто професионално задължение, а дълбока обществена мисия. С гордост може да се отбележи и активната роля на българските адвокати именно по делата пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който е формирал своята водеща практика до голяма степен и благодарение на разнообразните и интересни български жалби“.
Така заместник-министърът на правосъдието Михаела Мечкунова се обърна към участниците в конференцията „75 години от приемане на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи: Постижения и предизвикателства пред защитата на основните права в България и в Европа“. Форумът бе организиран от Софийската адвокатска колегия по случай професионалният празник на гилдията.
Лектори на конференцията бяха Йонко Грозев, съдия в ЕСПЧ (2015-2024 г.), Здравка Калайджиева, съдия в ЕСПЧ (2008 – 2015 г.), висши магистрати и университетски преподаватели.
Зам.-министър Мечкунова припомни, че до момента над 600 осъдителни решения на ЕСПЧ са изпълнени, както спрямо жалбоподателите, така и с предприемане на общи законодателни или други мерки за предотвратяване на бъдещи сходни нарушения. „През годините решенията на ЕСПЧ дадоха тласък и на редица значими реформи в национален план, като укрепиха нашата демокрация и постигнаха ценностен напредък“, каза в заключение тя.
