На 29 септември отбелязваме Международния ден за осведоменост относно загубата и разхищението на храна – повод да погледнем по-внимателно към нещо, което всекидневно приемаме за даденост.
Храна се губи по целия път – от полето и производството до магазините, ресторантите и нашите домове. А когато я изхвърляме, губим не само самия продукт, но и водата, земята, енергията, труда и средствата, вложени в него.
Колко храна всъщност губим?
По данни на ООН около 13% от произведената храна в света се губи между прибирането на реколтата и достигането до търговската мрежа.
Още около 19% от храната, достъпна за потребителите, се разхищава в домакинствата, ресторантите, други заведения за хранене и търговията.
Това е повече от хранителен проблем. Разхищението означава ненужно използване на природни ресурси и допълнителни емисии на парникови газове.
Тройна полза, ако спрем да разхищаваме
През 2026 г. международната инициатива поставя акцент върху трансформиращия потенциал на намаляването на загубите и разхищението на храна.
Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН ограничаването на тези загуби може да донесе три големи ползи – повече продоволствена сигурност и по-добро хранене, по-малък натиск върху природните ресурси и климата и по-висока производителност и икономически растеж.
Промяната може да започне от нашия хладилник
Не е необходимо да чакаме големи международни решения, за да намалим разхищението.
Да планираме покупките си, да проверяваме какво вече имаме вкъщи и да съхраняваме правилно храната са малки, но полезни стъпки.
Можем да използваме остатъците от приготвената храна, вместо автоматично да ги изхвърляме. А когато имаме повече продукти, отколкото можем да употребим, можем да ги споделим.
Понякога дори една забравена кутия в дъното на хладилника е достатъчно добро начало за промяна.
Храната има стойност
Международният ден е обявен от Общото събрание на ООН през 2019 г., а за първи път е отбелязан през 2020 г.
Целта е проста – повече хора, производители, компании и институции да осъзнаят мащаба на проблема и да предприемат действия.
Защото храната не е просто продукт на рафта.
Зад нея стоят земя, вода, човешки труд и природни ресурси. И най-малкото, което можем да направим, е да не ги превръщаме с лека ръка в отпадък.