Над 2,2 млн. кв. м жилищна площ вече са обновени със средства по Плана за възстановяване. Един от отчетените примери е блок в Свищов, където след ремонта годишното потребление на енергия е намаляло с близо 68%, а още 630 сгради са по договори с изпълнение до 2029 г.
Превръщането на енергийното обновяване в постоянен и предвидим процес, с достъпна подкрепа за домакинствата и ясни изисквания към качеството е сред водещите задачи пред жилищната политика. Акцентът е върху гражданите, които получават по-добър комфорт през зимата и лятото, ограничаване на потреблението на енергия и запазване на сградите в добро техническо състояние. Постигането на тези цели изисква съгласувани действия на държавата, общините, собствениците и професионалните участници в инвестиционния процес. Това каза Силвия Петрова, директор на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), при участието си в „Регионалния енергиен форум Пловдив 2026“.
Петрова отчете, че с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост са реновирани 454 многофамилни жилищни сгради за над 2,2 млн. кв. м разгъната застроена площ, като проектите са приключени и отчетени. До края на годината предстои отчитането и на останалите жилищни сгради, които са с приключили ремонтни дейности. Отделно продължава работата по проектите, които са прехвърлени за управление към Българската банка за развитие. Подписани са договори за 630 жилищни сгради с близо 1,3 млн. кв. м разгъната застроена площ, чието изпълнение продължава до 2029 г.
Като добър пример за ефекта от санирането на сградите по време на форума бе представен блок „Нова Витоша“ в гр. Свищов. С инвестиция от малко над 1 млн. евро са изпълнени топлоизолационни мерки по фасадите, покрива, подмяна на дограма и противопожарни врати и енергоспестяващо осветление в общите части. Оценката след изпълнението потвърждава намаление на годишната потребна енергия с близо 68 % или 802 243 kWh годишно и постигнат енергиен клас „B“. В резултат на това се отчита и спад на емисиите въглероден диоксид с 283 тона годишно.
„МРРБ поставя фокус върху последователната подготовка на следващи проекти, докато текущите се изпълняват. Националният план за сградно обновяване следва да осигури дългосрочната рамка за целите, приоритетите и координацията на различните възможности за подкрепа. Сред тях са НПВУ, Фондът за справедлив преход и подготвяните мерки по Социалния план за климата“, каза още Петрова. И подчерта, че особено внимание се отделя на премахването на финансовите бариери пред домакинствата и на подкрепата за хората в енергийна бедност. Проучват се възможности за покриване и на необходимата част за съфинансиране, така че тя да не се поема от гражданите. Конкретните механизми и условия предстои да бъдат разработени съобразно възможностите на съответните инструменти.
Силвия Петрова обърна внимание и на необходимостта енергийните мерки да се разглеждат заедно с техническото състояние на сградата, конструктивната и пожарната безопасност, вентилацията и защитата от лятно прегряване. Доброто обследване и проектиране, контролът при строителството и последващата поддръжка са определящи за дълготрайността на инвестицията.
Форумът под надслов „Финансиране и политики за устойчиво енергийно обновяване в област Пловдив“ е организиран от Енергийна агенция – Пловдив, Областна администрация – Пловдив и Община Пловдив. Той поставя акцент върху сътрудничеството между националните и местните власти, финансовите институции, професионалните организации и гражданите за обновяване на сградния фонд.