Днес първият заседателен ден на 52-рото Народно събрание започна с необичайна смесица от символика, напрежение и почти символично гражданско недоволство.
Още от ранните часове пространството около парламента беше под засилена охрана. Полиция и жандармерия блокираха подстъпите към сградата още в 8:00 ч., превръщайки центъра на столицата в строго контролиран периметър. На официалния вход беше разстлан червен килим — жест, който традиционно подчертава тържествеността на политическия ритуал, но този път изглеждаше в рязък контраст с реалността отвън.
Повод за гражданска реакция трябваше да бъде обявеното събитие от Иван Калчев – Глиги, озаглавено „Посрещане-освиркване на новите депутати“. Въпреки амбициозното название, на място се събраха едва шепа негови поддръжници — не повече от петима души, които останаха почти незабележими на фона на десетките репортери.
Подвикването и дюдюкането беше изолирано не пред самата сграда на парламента, а пред подлеза до Президентството, където малката група от 5-6 души се беше събрала далеч от полицейския кордон. Сред възгласите се открояваха реплики като „Асене, защо, бе?!“ и „Ивайло, накъде, бе?!“, насочени към Асен Василев и Ивайло Мирчев. Посланията ясно отразяваха разочарованието от окончателния разпад на коалицията ППДБ.
На въпрос на репортери към неколцината събрани граждани какво стои зад тази демонстрация, присъстващите отговориха лаконично: „Това е началото на края на демократичната общност.“
Междувременно, въпреки подготвената официална атмосфера, червеният килим остана почти символично използван. Новата звезда на поколението ДженЗи Ана Бодакова се опита да избегне репортерите като от подлеза пред НС хукна към страничния вход. По червения килим преминаха единствено депутати от бившата коалиция ППДБ — но не като единен политически субект. Групите влязоха разделени: едната, водена от Ивайло Мирчев, а другата няколко минути след това — от Асен Василев и Николай Денков.
Така още в първия ден на новия парламент символите — неизползван червен килим, липса на изявления от новите депутати и като цяло вялата публична проява — очертаха политическа картина на празните заявки. Дали мандатът ще е белязан от подобна празнота, ще проследим.
Паралелно с видимите политически разломи, около разпадането на ППДБ бързо се разпространиха и редица слухове, които допълнително нагнетяват общественото напрежение и недоверие.
Сред най-често повтаряните интерпретации е тезата, че зад разцеплението стои добре изчислен политически сценарий, приписван на Делян Пеевски. Според тази версия, разединяването на коалицията обслужва стратегическа цел – отслабване на основния опонент на статуквото и запазване на влияние върху ключови институции, най-вече в съдебната система.
В този контекст се вписва и друг широко разпространено твърдение – че разривът на практика бламира предстоящата смяна на Висшия съдебен съвет. Логиката на подобни твърдения е, че без единен фронт бившите партньори трудно биха събрали необходимото мнозинство за дълбоки кадрови промени. Така, дори без открито противопоставяне, процесът може да бъде блокиран чрез липса на координация.
Допълнително напрежение внася и хипотезата за т.нар. „разделяй и владей“ подход, в който ролята на Румен Радев се оказва ключова. Според тези интерпретации, една част от бившата коалиция би могла да подкрепи негови инициативи – включително по темата за нов ВСС – докато другата остава в твърда опозиция. Това би създало паралелни мнозинства и би размило ясната политическа отговорност.
В публичното пространство циркулира и по-широка теза за контролирано пренареждане на парламентарните зависимости. Според нея, чрез подобни разломи се създават гъвкави, неформални мнозинства, които могат както да прокарват, така и да блокират ключови решения, без това да води до пряка политическа цена за участниците.
Най-радикалните оценки, често идващи от симпатизанти на самата коалиция, стигат още по-далеч. Те определят случващото се като умишлено отслабване на т.нар. „демократична общност“ и дори като „началото на края“ на този политически проект — настроение, което пролича и в скромния протест пред Президентството.
Към този момент нито една от тези версии не е официално потвърдена. Въпреки това, тяхното разпространение ясно показва дълбочината на недоверието и усещането за задкулисни процеси, които съпътстват новото начало на парламента.
Направи впечатление, че по време на първите изявления на парламентарните групи, докато слушаше Костадин Костадинов председател на ПП „Възраждане“, Ивайло Мирчев на няколко пъти дълбоко въздъхна и си затегна вратовръзката с тревожен поглед, а Костадинов каза директно: “Народът не иска да му казват колко е зле положението, иска хубава лъжа, но истината е следната: България с най-бързо нарастващ външен дълг в ЕС; раждаемостта постигна антирекорд – с 10% по-малко деца са се родили само за 1 година: от 53 000 през 2024 година на 43 000 за 2025; България е най-големият донор на пари и въоръжение за престъпния режим на Зеленски; След 145 години слава вече ще сме без военен парад за Гергьовден; България загуби финансовия си суверенитет; българската икономика е сред най-неконкурентноспособните в ЕС; едва 20% от храната е произведена в България.“ Костадинов завърши речта си със следното обобщение: „ Българският народ е преминал фазата на разбиране, че го има и има воля.”. Докато Костадинов изведе най-големите проблеми и техните решения според Възраждане, ППДБ се бият кой да вземе постовете в подаянията, подхвърлени от бившия Президент, а Бойко Борисов с видима досада очакваше речите да приключат.