Кампания „Глината говори“ поставя началото на пътуване през времето – от първите съдове до изложбата „Заземяване“ на Рая Давидова, която се открива на 1-ви септември 2025 в пространство Swed Cab Embassy в град Варна.
От най-дълбоките пластове на историята до днешните ателиета за керамика, глината остава една от най-устойчивите връзки между човека и земята. По българските земи тя е била добивана, оформяна, изпичана и предавана – не само като вещ, а като знание, ритуал, поминък и вдъхновение.
Първите свидетелства за обработка на глина на територията на днешна България датират от неолита – около 6000 години пр.н.е., когато хората от културите Каранново, Градешница и Слатина започват да изработват съдове, култови фигури и строителни елементи от глина. Археолозите откриват изумителни артефакти – съдове с гравирани знаци, които предшестват дори писмеността, и фигури на богини-майки, символизиращи плодородието на земята и женското начало.
Глината е дълбоко вплетена в бита и духовния живот на българите – от обредните съдове, оформяни от жени, до селските пещи и наследствения занаят. През XIX и XX век тя придобива икономическа стойност – региони като Троян и Бусинци стават центрове на майсторство, със собствени стилове и техники, изискващи познание за земята, огъня и търпението.
Днес, в епохата на дигитални екрани и масова продукция, работата с глина се завръща – не като екзотика, а като нужда. Все повече млади творци се обръщат към този материал – не само заради неговата устойчивост, а заради връзката, която създава между ръцете, ума и земята. Керамичните работилници се превръщат в пространство за терапия и внимание. А изоставени занаятчийски пространства се възраждат като артистични студиа.
С кампанията „Глината говори“ ви каним да погледнете на този занаят не като на носталгия, а като на жива традиция – вкоренена в земята, пренесена през поколенията и актуална днес. Да си припомним, че преди индустрията идва пещта, преди терапията – допирът, а преди думите – ръцете, които моделират света.
Пътуването ще завърши с изложбата „Заземяване“, която събира реликви, съвременни обекти и истории – за да срещне отново човека с материала, и с тялото, което го помни.
