България трябва да укрепи контролните си механизми, така че да не се стига до спекула и ръст на цените, заяви държавният глава по време на участието си в конференцията „България по пътя към еврото“
Процесът по приемане на България в Еврозоната не трябва да води до понижаване на жизнения стандарт на българите, а напротив – той трябва да води до неговото повишаване. Това заяви президентът Румен Радев по време на участието си в конференцията „България по пътя към еврото“, организирана от Министерството на финансите. Сред гостите на форума бяха министър-председателят Гълъб Донев и членове на българското правителство, изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис, министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац, представители на европейски институции и на синдикалните и работодателските организации и на неправителствения сектор в България.
„България трябва да запази своите макроикономически предимства и да укрепи контролните си механизми, така че в преходния период да не се стига до спекула и ръст на цените, а да се съхрани жизнения стандарт на българина“, подчерта президентът. Той призова политическите партии, на които предстои предизборна кампания, отсега да мислят за необходимите политики, с които тези цели да бъдат постигнати, за да има условия за конкурентоспособност и ръст на българската икономика. „Това за мен е голямата цел по пътя на България към Еврозоната, целта е българите да живеят по-добре“, заяви Румен Радев.
Държавният глава открои основните предизвикателства за присъединяването на страната ни към Еврозоната, сред които са овладяването на инфлацията и запазването на нисък бюджетен дефицит. „На следващия 49-и парламент и на следващото редовно правителство няма да е лесно, защото във време на криза ще трябва да се вземат много отговорни и трудни решения“, отбеляза президентът, като обърна внимание и на необходимостта от решителни реформи в областта на върховенството на правото и на подобряване на условията за правене на бизнес в България, което ще доведе до по-ясни правила и повече инвестиции в страната ни.
Президентът посочи, че за България членството в Еврозоната и Шенген е стратегическа национална цел, която трябва да бъде постигната така, че нашата икономика по най-добрия начин да се впише в процесите на общия европейски пазар. По думите му въвеждането на единната европейска валута у нас не е само въпрос на политическо желание, а на много усилия, прозрачност и преди всичко доверие.
„Доверието на българските граждани изисква отговорна работа на институциите“, заяви президентът и припомни, че българите многократно са губели доверие в държавните
институции, тъй като винаги плащат цената за грешни политически решения. Държавният глава изрази убеждението си, че членството на страната ни в Еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи за България и открои значението на това и българските граждани, и европейските партньори на страната, да имат доверие в нейните действия. „Това, което правим за стабилизирането не само на България, но и на региона в енергийната сфера, се оценява високо от европейските лидери и институции“, напомни президентът. Той даде пример със завършването на междусистемната газова връзка с Гърция, удвоеният резервиран капацитет на терминала за втечнен газ в Александруполис, подписаното споразумение с Турция за свободен достъп до терминалите за втечнен газ и газопреносната мрежа на турската компания „Боташ“, както и предложения от България проект „Solidarity ring”, който обединява газопреносните мрежи на България, Румъния, Унгария, Словакия и Австрия.
„Енергетиката е фундамент на ефективната икономиката и в тази сфера служебното правителство постигна много по отношение на основните фактори, които генерират инфлация“, посочи държавният глава, давайки пример със създадените условия цените на природния газ и на горивата у нас да намаляват. По думите му така служебният кабинет оставя добра основа на следващото редовно правителство, тъй като енергийната система у нас запазва своята стабилност, продължава и значителният износ на електроенергия. Президентът отбеляза също така постигнатия от българското индустриално производство рекорден ръст от над 41% за миналата година, като подчерта, че тази тенденция следва да бъде запазена и от следващите редовни правителства.
