Проблемите с бездомните животни във Варна ескалират, а природозащитници и граждани търсят решение в битката си за по-добра среда и работещи институции в името на четириногите опашатковци.
След като отворихме темата за проблемите в Общинския приют за безстопанствени кучета в с. Каменар, с медията ни се свърза един от популярните с активната си дейност в тази посока варненец – Ники Добрев. СайтЪТ споделя в откровено интервю неговата гледна точка по набелязаните проблеми.
–Г-н Добрев, радвам се, че ни гостувате, за да продължим една болна тема за Варна и хората, които полагат огромни усилия в грижата си за бездомните животни. Сигурна съм, че имате какво да споделите — и от личния си опит, и от наблюденията си за случващото се в приюта и извън него.
Преди всичко бих искал да започнем с изясняването на някои факти, свързани с дейността на приюта — в миналото, сега и за в бъдеще. Това е тема, която от години е болна за варненци.
Истината е, че ако приютът и общинската администрация работеха качествено по проблема, той отдавна щеше да бъде решен.
Друга, тъжна истина е, че когато един проблем бъде решен, спира и притокът на средства. А именно това, според мен, стои в основата на факта, че въпросът с бездомните животни не се решава.
Убеден съм, че това се случва напълно съзнателно — и няма кой да ме убеди в обратното. До този момент не виждам никакви реални усилия проблемът да бъде овладян.
Потърсих вашата трибуна, защото бях, меко казано, скандализиран от изявлението на господин Биков, който беше ваш предишен гост. Той, откровено казано, каза доста неистини и изопачи немалко факти, макар че изрече и някои верни неща, които подкрепям.
В едно обаче напълно го подкрепям — с две ръце: прокуратурата трябва да влезе в приюта. Дори бих добавил, че разследването трябва да се върне назад във времето, особено по периода, когато самият господин Биков беше начело на приюта — тогава, когато, по негови думи, е бил „уязвим“.
За вашите зрители и читатели ще поясня, че уязвимостта, за която господин Биков говори, се състои в това, че той е получавал заплата, без да ходи на работа. Оправданието му, че имал позволение да учи, е напълно несъстоятелно. Първо – никой не може да му забрани да се образова, той не е част от военизирана структура. Второ – дори да има разрешение да учи, това не му дава право да отсъства от работа, за която получава възнаграждение. За тези неща си има ред и правила.
Говоря това не по слухове, а от лични наблюдения. Заставам с името и съвестта си зад всяка дума.
Другото, което държа да отбележа, е неговото изявление в края на интервюто, че „в приюта никога няма да работя с този екип“. Истината е, че именно този екип беше неговият. Това са хората, които работеха с него, прикриваха отсъствията му и вършеха реалната работа. Жалко е, че господин Биков се изказва по подобен начин за тях, след всичко, което те са направили за него.
По отношение на освобождаването му от длъжност — за съжаление, това не стана, защото не се справяше с работата си, а по политически причини. Той беше отстранен заради острия си език по време на предизборната кампания срещу тогавашния кандидат, а сега кмет. Господин Биков използваше социалните мрежи, за да сипе помия и нецензурни обиди, и едва ли някой е очаквал, че след като Благомир Коцев спечели изборите, Биков ще остане на поста си.
Провеждал съм няколко срещи с него. В последните два месеца от управлението му нещата в приюта все още изглеждаха добре.
Признавам си — аз бях един от хората, които го защитаваха тогава, защото имаше видим ред. Единственият му проблем беше, че не допускаше доброволци. Говорихме често за това, почти всеки ден, с надеждата да промени решението си. В приюта тогава нямаше какво да се крие.
Проблемите започнаха, когато получи разрешение да учи и стана „уязвим“. Тогава остави свои заместници – хора, които не трябваше изобщо да имат достъп до животни. Имам предвид двамата ветеринарни лекари, които той толкова настойчиво хвалеше. Ще ви дам конкретен пример.
Присъствах на случай, при който единият от лекарите трябваше да прочете чипа на куче в клетка. За целта се наложи да повикат петима ловци, които обездвижиха животното с примка. Въпреки това лекарят се страхуваше, настъпи кучето по гърдите, за да му доближи чипчетеца. А за хората, които не знаят – устройството, с което се чете чипът, е като телефон, просто се допира до врата на кучето. Този случай показа, че въпросните „специалисти“ не са годни за работа с животни. За щастие, вече не са част от приюта.
– Проблемът с текучеството на ветеринарни лекари е хроничен. Общината почти постоянно обявява свободни позиции. Защо, според вас, хората не желаят да работят там?
Причините са няколко, но основната е, че общинската администрация сама плаши кандидатите. Хората, които проявяват интерес към работа в приюта, са предупреждавани, че ще имат проблеми с неправителствените организации. В администрацията често се използва изразът „онези от организациите“ като извинение за всеки проблем и като оправдание за текучеството.
А истината е, че това не е съвсем вярно. Неправителствените организации не са хора без работа или някакви фанатици, които по цял ден преследват управителя и лекарите. Те реагират, защото приютът почти никога не е работил пълноценно. За цялото си съществуване едва ли е имало и една година без нарушения.
Законът се погазва системно, а неведнъж е имало случаи на жестокост към животните.
Когато господин Биков напусна приюта, там имаше около 190 кучета, които буквално бяха живи скелети. За да влезем в Каменар, се наложи да потърсим съдействие от полицията, защото доброволците не бяха допускани вътре. Поводът беше смъртта на едно куче. Това, което видяхме вътре, беше покъртително.
Чувствам се лично отговорен за смъртта на това животно, защото именно аз бях посредник при приемането му в приюта. Кучето беше блъснато от автомобил и трябваше спешно да му се окаже медицинска помощ. Вместо това то беше оставено цял месец в клетка, с вероятно прекъснат гръбнак или счупен таз. Никой не го заведе на лекар. Когато полицията ни показа снимките, на кадрите се виждаше просто една шепа кожа и кости.
И затова казвам: неправителствените организации изглеждат като „проблем“, но всъщност проблемът е в сградата на община Варна и администрацията – в нейната немощ и нежелание да реши въпроса.
Друг сериозен проблем е липсата на контрол върху служителите. По закон Държавната агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да осъществява контрол. Но ако го правеше както трябва, приютът отдавна щеше да бъде затворен. Това, разбира се, би довело до криза, и затова всички си затварят очите. През годините институциите просто свикнаха да правят компромиси.
От другата страна пък – общинската администрация се чувства напълно ненаказуема и действа така, сякаш няма последици. В Каменар рядко сме виждали съвестни лекари. Обикновено там започват хора, които не могат да се реализират другаде – вероятно поради липса на квалификация. И точно тези хора често стават обект на критика от страна на организациите.
Администрацията ги нарича „страшилища“ – мен, госпожа Бързева и Светла Димитрова. Но аз искам ясно да кажа на всеки лекар, който обмисля да започне работа в приюта:
ако той се грижи нормално за животните, ако оказва нужната ветеринарна помощ, ако не нарушава закона и животните са добре – никой няма да има проблем с него. Нито ние, нито организациите, нито гражданите.
Затова смятам, че е крайно време община Варна да назначи човек, който е наистина способен и отговорен. В момента половината от стария екип на господин Биков все още работи в Каменар, а другата половина са нови хора. Заедно вече са изградили по-добър и по-работещ екип.
През последната година има въведени някои добри практики – най-вече по отношение на лечението на бездомните животни. Хората, които са там сега, наистина се стараят и се справят добре. Управител на приюта в момента е дамата, която по-рано беше помощник на Биков. Вярвам, че тя ще се справи много по-добре от него.
Единственият сериозен проблем сега е, че през последната година и половина приютът е препълнен. Въпреки че неговият капацитет беше намален наполовина, средствата за издръжка нараснаха значително, но алтернатива на този приют в града все още няма.
– Всъщност хората нямат никакъв избор. Природозащитните организации са препълнени, изнемогват, а често животни се оставят пред вратите на добри хора, които просто не могат да ги подминат. Аз самата съм подавала няколко сигнала – с видеа и снимки, с молба да бъде кастрирана майка, която ражда всяка година. Никой не обърна внимание. Имейлите стоят без отговор, а от приюта казват: „Препълнени сме, не можем да вземем животните.“
Но хората питат – какво да правим ние? Ако няма място в приюта и организациите са на предел, решението трябва да бъде масова кастрация, истинска, организирана и постоянна.
Основният проблем не е в капацитета на приюта. Проблемът е в това как се управлява. По закон този приют трябва да изпълнява функциите на кастрационен център. В него би трябвало да се задържат само животни, които са опасни за обществото, или такива, които не могат да бъдат върнати по местата, откъдето са взети — например от детски градини, училища, болници или летището.
– А колко време престояват животните, след като бъдат прибрани? И защо не се връщат по местата си веднага след кастрацията и необходимия период за възстановяване?
Основният проблем в момента е, че няма кастрации. До преди няколко месеца имаше ветеринарен лекар на граждански договор, която кастрираше, но по някаква причина се залагаха предимно вече кастрирани животни, вместо да се приемат нови, некастрирани.
С каква цел се задържаха тези животни в приюта – мога само да предполагам, въпреки че имам своите теории.
Това стана и основната причина за моите действия през последните месеци, насочени срещу тогавашното ръководство на приюта, което – за щастие – вече няма нищо общо с него. Но препълненият приют е тяхното наследство. Макар да бяха освободени много кучета, които не е трябвало да бъдат задържани, все още има животни, за които не е ясно как са попаднали там.
Някои от тях са постъпили като бебета и така и не са били освободени. Те вече са пораснали, но живеят в клетки, без шанс за осиновяване. Има и кучета, които не могат да бъдат върнати, защото са взети от места, където присъствието им е недопустимо — като училища и детски градини.
– Да уточним – има ли право приютът да приема бебета или не? Често чуваме противоречива информация – веднъж се казва, че има твърде много малки, друг път, че няма право да ги приема.
По закон приютът е задължен да приема бебета. Това е част от неговата функция – да приема животни, независимо от възрастта им. Реално обаче, ако някой истински го е грижа какво ще се случи с тези малки, не би трябвало да ги носи там.
Приютът не е поддържан правилно от десетилетия. Условията не отговарят на никакви стандарти за отглеждане на животни. Бетонните подове са пропити с вируси и болести, натрупвани с години. Шансовете на едно бебе да оцелее там са почти нула.
При сегашната ситуация, когато няма постоянен ветеринарен лекар, този шанс е още по-малък. Всеки, който наистина милее за животните, трябва да разбере, че приютът – в настоящия му вид – не е спасение за малките.
За съжаление, ни очаква много тежка зима – както за кучетата, така и за котките. Това е резултат от години на бездействие и от принудителното бездействие, което виждаме в момента. Истината е, че в настоящата ситуация почти нищо не може да се направи.
Среща под мотото “ЗаДОМи безДОМниче” събира хора с големи сърца във Варна
Поддържам постоянен контакт както с администрацията на Община Варна, така и с приюта. Всекидневно получавам сигнали и молби от хора, които търсят съдействие по различни казуси. На мнозина се налага да обяснявам, че в момента просто няма свободни места, дори за временни кастрации. Персоналът реагира единствено при спешни случаи – като ударени или тежко болни животни.
Вчера, например, имахме сигнал за зависим човек в неадекватно състояние, който бил вързал кучето си за метален лост пред блока и заявил, че ще го застреля, защото не иска повече да го гледа. Кучето стояло завързано 12 часа, без никой да реагира. Приютът все пак се отзова и в момента животното е там. Но казвам съвсем отговорно – в приюта няма нито една свободна клетка.
За щастие, вече няма кучета, които живеят навън. В последния момент успяха да приберат всички животни по клетките, защото до неотдавна имаше много повече кучета, отколкото налични места. В момента всички са настанени. Две от халетата са отопляеми, но въпреки това няма капацитет.
Необходим е поне малък буферен ресурс, за да може общината да реагира при спешни ситуации.
Кучето, което прибрахме е питбул – но не е агресивно по природа, а защото собственикът му е бил безотговорен. Животното не проявява агресия към други кучета, но е опасно към деца и непознати хора. Такова животно не може да бъде оставено на улицата. Затова общината реагира само по сигнали, свързани с реална опасност, защото просто няма възможност да действа по други случаи.
– Не мислите ли, че ако имаше воля, този проблем отдавна щеше да е решен? Толкова години говорим едно и също. Досега можеше да се осигурят нови помещения – общината има терени, можеше да се разшири приютът, да се поставят кучемати в града.
Абсолютно съм съгласен – при добро желание всичко е възможно. И макар че сегашната администрация демонстрира някаква загриженост, на практика не виждаме реални действия.
Контролът е формален, проблемите – системни
С господин Курдов, по чиято инициатива тръгнаха някои от идеите, сме разговаряли многократно с представители на общинската администрация. Основната ни цел е да се обособят места за хранене и грижа за бездомните животни, които да не пречат на околните. Защото, както има хора, които обичат животните, има и такива, които не ги понасят. Балансът между тези две групи е ключов.
Обсъждали сме и идеята за поставяне на къщички, както и за създаване на доброволчески отряди, които да следят за престъпления срещу животни и да имат приоритет при подаването на сигнали.
В момента обаче подаването на сигнал в община Варна е толкова тромава процедура, че човек се чуди как изобщо все още има граждани, които го правят.
Дежурният в общината обикновено вдига телефона, но в самия приют често няма кой да отговори.
А дори и да отговорят – реално нищо не могат да направят, защото няма места и ресурси.
И пак ще повторя: проблемът не е само в капацитета. Истинският проблем е, че общината не изпълнява законовите си задължения.
Дори да построим нов приют, няма как той да побере всички бездомни животни, ако не се предприемат системни мерки – контрол, регистрация и масова кастрация.
Говоря от личен опит. Вече 37 години гледам кучета, а нито веднъж не съм бил проверяван. Нито един представител на звеното „Контрол и регистрация“ не е идвал. А това звено съществува именно за да следи дали животните са регистрирани, ваксинирани и дали стопаните им спазват правилата.
Преди години дори имаше скандал – оказа се, че служителите на звеното са извършвали една и половина проверки седмично. Една и половина! И това при заплати, служебни коли и гориво.
Така изглежда отчетността – на хартия има дейност, но реално няма никакъв ефект.
Междувременно те обикалят парковете и глобяват хора за кучета без повод. Да, това е важно, и аз също се дразня, когато стопаните не контролират животните си, но това не е основният проблем. Истинският проблем са бездомните кучета, липсата на контрол върху развъждането и пълната безнаказаност.
Случаят с трите питбула, които разкъсаха куче на украинско семейство, е показателен – имало е 25 подадени сигнала за същите животни. Никой не е реагирал. Къде е била общинската служба? Къде е контролът?
– Какво ще кажете за приют за котки? Има ли перспектива?
Приют за котки в България е изключително деликатна и рискова тема. Котките са специфични животни – много уязвими на болести.
За да не се превърне един такъв приют в концентрационен лагер за котки, трябва да се гарантират безупречна хигиена и постоянен ветеринарен надзор. Аз лично смятам, че вместо да се изграждат големи приюти, трябва да има кастрационни центрове.
Така доброволците ще могат да водят животни, за които вече се грижат по местата им на обитание, и постепенно популацията ще намалява по естествен начин.
За съжаление, повече от половин година Община Варна не е пуснала обществена поръчка за кастрация на котки. Слава Богу, вече има обещание това да се случи. Надявам се само, че поръчката няма да бъде спечелена от една-единствена фирма. Хората трябва да имат избор къде да заведат животните си, защото една клиника няма как да се справи сама.
Необходими са реални кастрации, които действително да намалят популацията.
Според мен отпуснатите 120 000 лева са крайно недостатъчни. В предварителните разговори се обсъждаше бюджет от 200 000 лева – това би било по-реалистично. Но дори тези 120 000 могат да покажат нещо: колко е голям мащабът на проблема и че средствата трябва да се увеличат в следващия бюджет.
Хората често искат да помогнат, но просто нямат възможност. Не всеки може да закара 20-килограмово куче до Каменар. Да не говорим, че до приюта няма обществен транспорт.
До самото село Каменар има автобус, но той спира в центъра, а оттам до приюта се върви пеша. В хубаво време това не е проблем, но когато вали и пътищата са разкаляни, а липсва канализация, придвижването става почти невъзможно.
Всичко в Община Варна се случва твърде тромаво. Да, имаме комуникация, и това е нещо, но процесите се движат изключително бавно.
Не бих могъл да кажа категорично защо. Може би има страх – да не се сгреши, може би незнание, а може би всичко е усложнено допълнително след ареста на кмета. Но едно е сигурно – животът на варненци не спира, независимо къде е кметът.
– Разбира се. А през уикендите много доброволци посещават приюта, нали?
Да, и това е чудесно. Идват хора с големи сърца – участват в изложение като това, което организирахте под мотото „Порода – Любов“. Те обичат безкрайно тези животни и правят всичко възможно да подобрят живота им. Но, за съжаление, това не решава кардиналния проблем.
Фестивално изложение “Порода – Любов” се превърна в празник на доброто! (ВИДЕО/СНИМКИ)
– Споменахме преди, че има животни, които пребивават дълго време в приюта. Имате ли информация за канал за износ на животни в чужбина?
Да, имам. След пандемията от COVID осиновяванията в чужбина рязко намаляха.
Причината е социален феномен – докато бяха под карантина, много хора в Западна Европа си взеха домашни любимци. Когато обаче ограниченията отпаднаха, мнозина осъзнаха, че не могат да се грижат за тях и ги върнаха в приюти. Това се случи в страни като Франция, Германия, Италия, Испания, дори Холандия. Там възникна огромен проблем с пренаселването на приютите, който решиха по, меко казано, „не особено хуманен“ начин.
В резултат, осиновяванията от България и Румъния драстично намаляха. Въпреки това, все още има хора, които изпращат животни в Германия и Холандия. Тези, които работят с Холандия и Швейцария, го правят напълно легално – с документи и договори за осиновяване.
Но има и други, които изпращат кучета към Германия по полулегални канали. Ако проявявате интерес, бих могъл да ви предоставя конкретна информация – кога и откъде тръгват транспортите. Това може да стане под формата на журналистическо разследване, защото темата определено заслужава внимание.
– Имате предвид, че някои случаи не изглеждат напълно прозрачни?
Точно така. За мен светва червена лампа, когато видя, че тръгват 50 животни наведнъж – всички за един и същи адрес. Още повече, когато хората, които са се грижили за тези животни, не получават никаква обратна връзка след това. Не казвам, че задължително се случва нещо лошо, но когато липсва прозрачност – винаги има нещо нередно.
Много организации в България не обичат да говорят за т.нар. „осиновителска такса“. В чужбина тя е напълно нормална практика – например, в Германия е около 450 евро. Тази сума покрива разходите по проверка на новия дом, адаптация, евентуално лечение и дори връщане на животното, ако е нужно.
Проблемът е, че у нас някои хора превърнаха това в бизнес. Не всички, разбира се – има и почтени организации, които работят изключително професионално и поддържат дългогодишни партньорства в чужбина. Но има и такива, които просто печелят от страданието на животните.
И тук се корени част от проблема. Общините, от своя страна, също нямат интерес той да бъде решен – защото бездомните животни означават бюджетни средства, които се „усвояват“. От другата страна са организациите, които печелят от износа.
А по средата сме ние – хората, които наистина милеем за тези животни и искаме просто те да живеят достойно.
– Все пак, виждате ли светлина в тунела?
Да, макар и далечна. Зависи изцяло от хората в общинската администрация.
Ако те не се чувстват сигурни какво трябва да направят, могат да назначат човек, който знае и е готов да носи отговорност. Само не още един „на думи“ отговорен човек.
– Какво мислите за идеята приютът да се преструктурира в общинско предприятие?
Скептичен съм. Нека видим примера на София. Там общинското предприятие „Екоравновесие“ има бюджет над 5 милиона лева, но резултатите са катастрофални. Приютите са препълнени, кучетата по улиците не намаляват, а в приюта в Горни Богров – с капацитет 1500 животни – последно са преброени над 1300. Доскоро дори доброволци не можеха да влизат на територията на общинската клиника, която е отделен обект от самия приют отново е под шапката на общинското предприятие, но е отделен обект.
С други думи – ако общините са държава в държавата, то едно общинско предприятие е държава в малката държава. И както казва народът – „куче влачи, диря няма“.
Средствата се харчат по усмотрение на управителя, без реален контрол. Така че ние сме твърдо против.
Схемите, за които г-н Биков намекна – с поръчките за храна, комисионните, лекарствата – не са новост. Те са си съществували и по негово време. Просто „играчите“ в схемата се сменят.
И ако прокуратурата наистина прояви интерес, има какво да разследва. Само не разбирам защо той „прогледна“ чак след две години.
– Темата наистина е безкрайна. Но ако трябва да завършим с нещо позитивно?
Да. Искам да се обърна към ветеринарните лекари, особено към новозавършилите или без работа.
Нека подадат документи. Община Варна предлага брутна заплата от 3500 лева, което е конкурентно. Условията не са идеални, но за човек, който обича животните и иска практика – това е чудесна възможност. Не се плашете от неправителствените организации – ние ще ви помагаме, няма да ви пречим. Просто вършете съвестно работата си и се грижете за животните.
И един апел към всички варненци – заповядайте в приюта в Каменар!
Идвайте всяка събота от 10:00 до 14:00 ч. – разходете куче, дарете внимание, дайте шанс на някое животно.
Ако не можете да осиновите – станете приемен дом. Това е временна грижа, но безценна.
В момента в приюта има много животни, които не могат да бъдат пуснати обратно на улицата. Ако ги освободим от клетките, ще можем да помогнем на други.
Нека всички заедно направим така, че Варна да бъде град, в който животните живеят не в страх, а в грижа.
Особено разочароващо е, че общината няма собствен кастрационен кабинет. Ако имаше, той би могъл да обслужва както програмата за котки, така и тази за кучета, а също и лечението на бездомни животни. Така гражданите, които искат да помогнат, но нямат възможност да закарат едно 20-килограмово куче до клиника, щяха да имат реална алтернатива.
