Беседа на тема “Силата на думите” сподели с гости на изложението “Парола – Любов” Виктория – Александра Николова, с която СайтЪТ ви запозна преди време. Струва си да се вслушаме в мъдрите послания на Алекс от Девня и да използваме енергията на думите само за добро не само в празнични дни!
СайтЪТ споделя посланието на Алекс как да владеем “магията” на думите без редакторска намеса:
Думите са необятна шир. Те са и дълбоко море, в което можем да се удавим или да изплуваме. Думите носят със себе си енергия, която може да убива и да лекува. Те ни учат на добро, но имат и силата да ни поведат към лошото. Всеки сам избира пътя си и решава да бъде добър или не.
Със думи може да се каже много и въпреки това да останем неразбрани, защото всеки разбира и влага смисъл в тях от изгледа на собствения си ъгъл. Когато използваме думите би било добре, ако се замислим над този смисъл, като се опитаме да погледнем от ъгъла на човека срещу нас. И ако вложим в тях любов, то и ще получим любов, защото те са като бумеранг и винаги се връщат при нас обратно. Защото в живота е така – каквото даваш, това получаваш.
Енергията на думите е толкова силна, че изпратена към нас тя се превръща в магия. Тази магия, от която всички се страхуват, защото не носи добро. Това се получава, когато под формата на мисъл или изречена на глас негативна дума изпратим към друг.
Тя намира мястото си и започва да работи в също толкова негативна посока. И колкото повече време минава преди човек да усети,че има нещо нередно, толкова повече силата на тази негативна енергия се увеличава, докато не я прекъснем и изпратим обратно там, от където е дошла.
Това може да се случи само и единствено, ако вярваме в себе си и имаме добро сърце. Тогава и най-силната негативна дума не може да ни навреди, защото ние знаем, че сме добри и никой не може да ни убеди и повлияе за обратното.
Следователно същите тези думи изречени срещу нас се връщат към този, който ги е изрекъл и рано или късно последствията от собствените му думи са налице. А хората, които изричат негативни думи са само недобрите хора, защото са нещастни. А нещастните хора са винаги недоволни от живота. В случая като пример ще си позволя да ви разкажа една притча :
Един ученик отишъл при учителя си и го попитал : Учителю, какво е обидата?
А учителят му отговорил така :
Ти идваш при мен и ми носиш подарък. Но аз не желая да взема подаръка от теб и ти го връщам. При кого тогава остава този подарък?
При мен – отговорил ученика.
Така е и с обидата – когато не я приемеш, то тя остава при този, който ти я дава.
Затова мили хора, когато някой използва силата на думите, за да ви нарани или обиди, то просто не приемайте този подарък. Така обидните думи няма да могат да ви наранят, а ще се върнат там, от където идват, но тогава силата им ще е в пъти по-голяма и последствията за човека по-разрушителни. Точно както действа и магията.
А ако все още не сме се научили да си вярваме, защото сме хора и се учим цял един живот, то тогава прибягваме и ние към същата тази сила на думите, като помолим за помощ Бог или църквата. Както в църквата или сърцата си отново виждаме тази необятна сила на думите под формата на молитва. И не се питайте имате ли направена магия, а сами помислете дали някога под някаква форма не сте си я направили самите вие. Защото е много лесно да хвърляме кал по другите, но не забравяйте, че по този начин сами си цапаме ръцете.
Освен като магия, думите имат и силата да манипулират. Те могат да бъдат използвани както за добри, така и за недобри дела. И не е задължително да си невеж или неук човек, за да можеш да бъдеш манипулиран.
Обикновено това се случва често на добрите хора със съвест. А хората се поддават лесно на една манипулация особено в днешно време. Но и тук се намесва съдбата – защото както вече казах – думите са и бумеранг и винаги се връщат там, откъдето са тръгнали. А за нас остава само и единствено да простим – да простим на другите, но и на себе си.
Защото няма безгрешни хора. И когато съдим някой е редно първият камък да хвърли безгрешния. Защото смисъла и силата на думите, които използваме – това сме и самите ние.
Съдбата с нейната роля ни свързва винаги с хора, които да ни научат или които да научим ние. Понякога е по лесния начин, но понякога пътят, който трябва да извървим е доста дълъг и трънлив. И тук идва и моята мисия – да помагам на хората, като показвам правилния път, по който да тръгнат. Но избора си остава винаги и единствено и само ваш.
Думите имат силата да се закотвят в съзнанието и да не дават миг покой. Така и след една сериозна диагноза и последвала недобра прогноза за изхода една мисъл кръжи в съзнанието и заглушава всеки опит за позитивност. Думите на лекаря са последното и единствено нещо, което дълбае в съзнанието ни и изсмуква и малкото ни останала надежда. Защото не знаем дали ще има утре. Защото имаме хиляди въпроси, на които отговорът е толкова далече, че се уморяваме да го търсим и бавно, но сигурно се предаваме на отчаянието.
Работила съм с такива хора, позовавайки се на собствения си опит. Важното е само да не губим вярата си, както и надеждата, че утре ще е по-добре. Важното е всеки един Божи ден сутрин, когато се събудим да имаме причината да станем от леглото. Важното е да имаме мечти, за които да се борим и в момента, в който сме осъществили поредната ни невъзможна мечта на нейно място да поставим друга още по-важна и дори и още по-трудна, защото неизпълнени мечти няма. Има само нежелание и оправдание. За всеки проблем има и решение – трябва само да поискаме. Мечтите и целите ни са движещата ни сила. Те са това, което ни зарежда и ни дава силата и вярата да продължим напред. Да продължим и да се борим за това, което искаме. И ако по пътя се спънем и паднем и заболи, то тогава да се изправим и да продължим по-силни,по-уверени, вярващи в себе си и научили поредния труден житейски урок!
Силата на думите е и в създаването на приятелства, в комуникацията с другите, в получаването на информация и без тях животът ни не би бил пълноценен. Свикнали сме да говори много, но и в същият момент да казваме малко или пък прекалено много така,че другите да не разбират смисъла без да осъзнаваме силата на нашите думи. Затова тук се старая да използвам не научно обосновани неща със съответните неразбираеми термини, а думи, докосващи сърцето.
В зависимост от чувствата, които влагаме в тях те могат да нараняват, но могат и да лекуват. Могат да бъдат забравени, но и да се помнят цял живот. Могат да се забият в сърцето до болка, но могат и да го утешат. Могат да те съборят, но и да ти помогнат да се изправиш, за да продължиш. Защото думите са енергия така, както всичко в този свят носи и използва енергия. Енергия е и музиката, енергия са и шевиците, които носим. Енергия носи и усмивката, а само една прегръдка ни зарежда със енергия за целият ни ден. Когато изричаме добри думи зареждаме хората около нас позитивно така,както и самите нас. Затова бъдете добри. Не казвайте и не правете на други това, което не желаете за самите вас! Защото думите са и вълшебство и имат силата да сътворяват чудеса, като ни помагат и да се усмихваме и да се учим на добро. Те създават приятелства и променят света около нас – дали за добро или не зависи от самите нас – ако мислим и говорим добри думи, то тогава и светът около нас ще е добър.
Има думи с негативна енергия, както и такива с позитивна, защото те изразяват самите нас. Опитайте да не използвате негативни думи, а да ги замените с такива позитивни. Като пример бих дала следното :
Аз мразя може да замените с Аз не обичам, защото думата мразя носи негативното, което привличате към вас, а думата обичам е само и единствено с позитивна, като не като отрицание е неутрално.
Друг пример е Колко си грозен може да се замени с Ти не си хубав.
А когато не можете да се справите сами и имате нужда от помощ може да помолите за такава вашите Ангели Пазители. Защото всеки един човек има свой Ангел Пазител от момента, в който е роден. Те винаги откликват и помагат. Но и не забравяйте да благодарите! Да благодарите за всичко, което имате и нямате, защото това , което имате ви носи щастие, а това, което нямате ви носи причината да продължите напред.
Да благодарите, че сте живи и сте добре. Да благодарите на всички, които са до вас и ви помагат, както и на всички от духовния свят, защото когато искаме, то трябва и да даваме. Това са двата най-важни урока в живота и докато не ги научим ще стоим само в първи клас без да можем да продължим напред.
И тук е момента да ви разкажа още една кратка притча :
В Рая имало два Ангела, които отговаряли за връзката между Бога и хората, като му носели техните послания. И така единия непрекъснато летял нагоре – надолу, а другият си почивал на един облак. Един ден този, който нямал работа, а само си почивал попитал другия :
- Какво правиш, та не спираш на едно място? Непрекъснато кръжиш нагоре и надолу?
- Нося на Бога молитвите на хората, които започват с “ Помогни ми Господи!”. А ти защо все си почиваш? Нямаш ли какво да носиш на Господ?
- Аз му нося посланията на хората, които започват с “ Благодаря ти Господи!”
И тук ще си позволя да ви помоля за вашето време и внимание, като ми дадете възможност и аз да благодаря!
Да благодаря на всички вас, че отделихте от времето си, а то винаги е ценно, за да ме изслушате. И ако поне с една от всички изречени от мен думи до момента съм успяла да докосна сърцата ви, то това е най-хубавият ми подарък за Коледа!
Повече вижте във видеото!
