На 5 януари православната традиция отбелязва Зимен Кръстовден – един от най-мистичните дни в народния календар и навечерието на Богоявление. Празникът е познат още като Кръста, Водокръст или Водокръщи и бележи края на т.нар. „мръсни дни“, започващи от 25 декември.
Според народните вярвания това е период на космически безпорядък, когато зли и нечисти сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените дни“ – времето, в което новороденият Иисус Христос все още не е приел Светото кръщение.
Нощта, в която „небето се отваря“
Вярва се, че в нощта срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да видят това и да си пожелаят нещо, което ще се сбъдне. Именно затова Зимният Кръстовден се възприема като преход между хаоса и реда, между старото и новото духовно начало.
Смисълът на празника е чрез силата на Светия Кръст да се пречисти земята от злите сили и да се подготви за голямото кръщение, което предстои на следващия ден.
Освещаване на водата и обиколка по домовете
Рано сутринта в храмовете се отслужва празнична служба, а водата се освещава. Свещеникът пуска кръст в менче с вода и обикаля домовете, като ръси със светена вода и китка босилек за здраве, защита и благополучие.
В знак на благодарност стопаните поставят монета в менчето, а свещеникът оставя бяла и червена вълна, която по-късно се използва за изработване на мартеници. Народът вярва, че ако китката босилек замръзне по време на ритуала, годината ще бъде плодородна.
Народни вярвания и знаци
Според старите поверия:
- на Зимен Кръстовден птиците и животните могат да проговорят с човешки глас;
- всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се пречистят;
- ако вечерта на 5 януари звездите са ярки, през годината ще се родят здрави и хубави агънца.
Обредната трапеза на Зимен Кръстовден е строго постна – знак за смирение и духовна подготовка за Богоявление.
Кой празнува имен ден
На Зимен Кръстовден имен ден празнуват:
Кръстьо и Кръстана.
