Изхвърлянето на домашни любимци на произвола и липсата на елементарна грижа и грамотност относно кастрация и отговорност към животното, което сме прибрали като бебе, се е превърнало в епидемия за българите.
Всеки човек, който истински обича животните не може да приеме равнодушно този факт. Социалните мрежи гъмжат от сигнали за обречени на страдание домашни любимци, които се вливат в отбора на четириногите бездомничета – объркани, изплашени, неадекватни в новата непозната среда.
Хора с големи сърца не спират да прибират, да кастрират, да плащат непосилни сметки за ветеринарни услуги, да просят, загърбили егото си, да пишат трогателни коментари с призив за помощ…към себеподобни. Защото останалите, които слагаме под общия знаменател на институциите или безразличните, в повечето случаи не реагират навреме, ако изобщо реагират.
Със сигурност решение има, ако има действаща държавна и общинска политика за намаляване популацията на бездомните животни, за налагане на сурови санкции за всички, които изхвърлят животинчета или тяхното потомство, което ако не е “марково” и не носи печалба, отива в контейнера, завързано в грозна торба за боклук. Зловещо е! Тъжно е! И няма край…
По повод на всичко написано, СайтЪТ споделя без редакторска намеса коментар и снимки, публикувани в страницата Fluffy Paws of Bulgaria – Пухкавите лапички на България.
“Днес видяхме как изглежда предателството. Не на филм. Не в новините. А на живо. Пред очите ни.
Един човек спря колата си. Отвори вратата на колата. Прегърна уж кучето си И го изхвърли. В нашия двор. Не го остави. Не го подари.
Не потърси помощ. Изхвърли го.
Както се хвърля торба с боклук. Както се изхвърля нещо, което вече не ти е удобно. Без поглед назад, без “сбогом”, без срам и вина.
Кучето дори не разбра. Стоеше объркано, залепено за асфалта, сякаш още чакаше да го повикат обратно.
Сякаш всеки момент някой ще каже: „Ела, приятелю, грешка беше“.
Но никой не се върна.
Това куче е много слабо, недохранено, тялото му е карта на лишенията.
Всяко ребро крещи.
Но още по-силно крещи душата му.
Очите му не гледат – те питат.
„Какво направих грешно?“
„Защо вече не ме искат?“
„Ще ме боли ли още?“
Щом го погледнеш, се свива на геврек.
Не лае. Не ръмжи. Не заплашва.
Свива се, сякаш иска да стане по-малко. Да не пречи. Да не бъде забелязано. Сякаш е виновно, че е живо. Че е било товар. Просто се извинява. Смачкано. Предадено.
Ако протегнеш ръка, то се разтапя.
Залепва се за нея. Диша учестено. Трепери. Все едно казва: „Моля те, не си тръгвай и ти.“Няма агресия. Няма омраза. Има само любов, която е била тъпкана твърде дълго. Но е така готова да обича. Просто й дай шанс.
ОСИНОВИ Я!
Кучето е женско, беше веднага заведено на ветеринар. Пуснахме всичко възможни изследвания и тестове. Напълно здраво е. Има видими рани само по лицето и нослето. Здраво тяло. Смазан дух.
Разбито сърце.
Поехме го, взехме му къщичка. Има си и име: АВА означава “живот”.
Ако искате да помогнете със средства, ще сложим опциите за помощ в коментар! Нямахме време за постове, въпроси и набиране на средства, но може да ни подкрепите сега. Тепърва ще предстоят ваксини и кастрация.
Домашното животно не е вещ.
Не е временна прищявка.
Не е нещо, което захвърляш, когато животът ти се усложни.
Ти си бил неговият свят.
Неговата сигурност.
Неговият дом.
И ти си го захвърлил на пътя.
А сега то е тук. Ава е тук.
Жива. Добра. Нежна. С все още туптящо сърце, въпреки всичко. Въпреки теб, “човеко”!
Търсим й дом. Истински. Завинаги. Направихме всички тестове, сложихме чип, извадихме паспорт. Не е кастрирано. Ловна порода е. Едва 15 кг, а трябва да е поне 20 кг.
Търсим й Дом, в който няма да бъде изоставена отново.
Дом, в който ръката няма да се вдига, а ще гали.
Дом, в който няма да се страхува, че любовта свършва изведнъж – на някой паркинг.
Ако можеш да осиновиш – направи го.
Ако не можеш – сподели. Най-важното не са нито средствата, нито вложените усилия и енергия от всички ни, а Ава да бъде осиновена от грижовен човек, който осъзнава какво е преживяло кученцето и ще подходи с обич и търпение за цял живот.
Нека тази история стигне далеч.
Нека поне за него светът се поправи малко.
Защото тя не беше изхвърлена, понеже е лоша.
Беше изхвърлена, защото е попаднала на лош човек.
И сега има само един шанс.
Нека не го изпуснем. нека този път историята на Ава е различна.
Намира се в Балчик. Опции за транспорт могат да се намерят. Дори да се заплатят. Търсим по-трудното – човек с голямо сърце и топъл дом.
П.с. Сигнал е подаден в полицията. Има цяло видео от камерите и алармата ни, на което се вижда как човекът обикаля и търси откъде да пусне кучето вътре… добре, че не е успял да пусне наплашено куче в затворен с 20 добре охранени кучета двор.
Все пак да сме благодарни, че Ава е при нас, защото не би оцеляла в студа точкова недохранена, особено ако бъде нападната от глутница или от диви животни край града.
Апелираме да няма обиди в коментари,постъпката е ужасна, но нека се съсредоточим максимално да сме добри и да помогнем на Ава да намери своето семейство. Да не слизаме на нивото на постъпката. Всички вие сте по-добри!”.
Стотици подобни коментари може да откриете в страниците на Анимал Хоуп Варна, ДоброЛЕК, Лъки Хънт, Десети Живот, Лео Лайф и други организации, които ежедневно се сблъскват със същия ужасяващ проблем.
СайтЪТ призовава: Бъдете част от веригата на доброто, защото, както е известно, …всичко се връща!
