Една седмица след като обяви, че напуска „Продължаваме Промяната“ и групата на ПП-ДБ в Общинския съвет – Варна, общинският съветник Мартин Димитров излезе с подробно публично обяснение за мотивите си, заявявайки, че решението му е принципно и продиктувано от разминаване между заявени ценности и реално управление.
В публикация в социалните мрежи Димитров подчертава, че напускането му не е емоционален акт, нито резултат от внезапна промяна на позицията, а логичен край на процес, който се е натрупвал дълго във времето.
Мартин Димитров: Призовавам кмета на Варна да подаде оставка
По думите му той е дал „голям кредит на доверие“, проявявайки търпение и толеранс с очакването, че управлението на Варна ще придобие ясна визия, отговорност и самостоятелност при вземането на решения. Това обаче не се е случило.
„Критикувам не личността, а управленските качества, начина на вземане на решения и липсата на реално лидерство“, посочва Димитров, като определя управлението на града като фасадно – с добре изглеждаща външна визия, но с разпаднати вътрешни процеси.
Той заявява, че през цялото време е бил „на първа линия“ – защитавал е решения, излизал е публично, чел е декларации и е застава̀л зад каузата, включително по време на протестите. Вместо очакваната промяна обаче е видял лицемерие, бягство от отговорност и управленски хаос.
Според него дори екипът и общинските съветници в администрацията са обезверени и без ясна посока, което той определя като логично, но недопустимо, когато става дума за бъдещето на голям град като Варна.
Разместване в местния парламент: Мартин Димитров напусна ПП–ДБ и се присъедини към „Български глас“
„Не мога да прикривам управленска немощ с партийна лоялност“, заявява Димитров и подчертава, че напускането му е акт на отговорност, а не отстъпление от обществен ангажимент.
В заключение той заявява, че остава ангажиран с Варна и с хората в града и ще продължи да отстоява позициите си, независимо дали това е удобно за политически формации или не.
По думите му правилният въпрос не е защо е напуснал партията, а защо човек с ключови позиции в местната структура е взел подобно решение – и отговорът, според него, е принципен.
