В Общинския приют за безстопанствени кучета в село Каменар има човек, когото всички наричат „звездата на приюта“, защото успява да намери подход към всяко животно. Иван Маринов не използва специални техники, не говори за „методи“. Той просто говори с любов и отношение и кучетата го разбират.
“Аз доктора не го познавам, но за мен няма лошо куче, всички са душички сладки!”, заявява служителят на приюта.
Как успява и защо за него няма пречки да се сработи с всеки от обитателите на приюта в Каменар, както и с всяко куче на улицата, независимо от порода и нрав, Иван сподели пред репортер на СайтЪТ:
„Не знам как става — просто им говоря. Ако човек няма добро сърце, разговор няма да се получи. Те имат много силна интуиция“, казва той спокойно.
В приюта живеят четири питбула. Два от тях конфискувани след случаи на нападения над други животни. Дали са агресивни, дали са опасни?
Според служителя Бела, Мишо и Хектор са жертви, всеки от тях е с тежка история, но според него животните днес са кротки, доверчиви и търсещи близост.
Маринов работи с животни от 2013 година и твърди нещо, което често забравяме:
„Агресивни кучета няма. Агресивни сме ние — хората. Те хапят от страх, не от злоба.“
В приюта има големи породи, конфискувани животни, кучета, преживели насилие. Но когато попаднат при хора, които ги разбират, страхът постепенно изчезва. Приятелства има и между кучетата, някои се харесват повече, други пазят дистанция. Напрежението се предотвратява с внимание и търпение, не със сила.
„Те разбират всичко — на хиляда процента. Само не могат да кажат къде ги боли.“
Истинският проблем не е в приюта
Според Маринов най-голямата битка не е вътре, а извън оградите. Приютите, доброволците и лекарите лекуват последствията, но причината остава същата — безотговорното изоставяне.
„Масово ги изхвърлят. Колкото и да се старае една община — няма как да смогне, ако хората продължават.“
Той говори и за единственото устойчиво решение — кастрацията. Без нея популацията расте по-бързо, отколкото обществото може да поеме.
„След няколко години ще станат повече от хората, ако няма контрол. Само кастрацията може да овладее проблема.“
По думите му много хора биха постъпили отговорно, ако имат достъп до безплатни или постоянни програми. Цената често се оказва границата между грижа и изоставяне — а резултатът са кашони с бебета котета и кученца до контейнерите и поредното изплашено същество, стигнало до приюта.
И въпреки всичко — надежда има. Тя се вижда в начина, по който куче, качено в кола без упойка, просто ляга спокойно до човека. В това, че знае името си. В това, че след страх започва да търси ръка, която да го погали.
„Всички са душички. Трябва само внимание“, категоричен е Иван.
За Иван Маринов приютът не е професия. Това е избор да останеш до най-изоставените и да им върнеш доверието към хората — понякога единственият шанс да бъдат осиновени и да започнат нов живот.
И може би най-важното послание, което оставя, е просто:
Проблемът с бездомните животни не започва на улицата — започва с човешкото отношение. И също там може да бъде решен.Защото зад всяко спасено куче стои не чудо, а човек, който е решил да бъде добър.
Подкрепете независимата и качествена журналистика в “СайтЪТ”
