Наша мисия е да се чува по-високо в света гласът на славянската древна култура, на българистиката и на българския език, заяви държавният глава на организирания по нейна инициатива Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“
Родената в България кирилица безспорно има своето бъдеще в дигиталния век. Това заяви президентът Илияна Йотова, която откри днес в София третия Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“.
Събитието се организира от държавния глава и е под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква. В тазгодишния форум участват учени от Българската академия на науките и от български университети, както и авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите на докладите засягат азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. В конференцията се включиха и двама дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури, които представиха своите виждания за кирилицата и изкуствения интелект. Форумът разширява географския обхват на дебатите с проучвания за кирилицата в Китай и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.
В изказването си пред участниците и гостите на форума президентът Йотова подчерта значението на думите и словото. Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг, с тях общуваме, те формират света и мирогледа ни и чрез тях обичаме и враждуваме, посочи Илияна Йотова. Думите свързват вековете, заяви още тя. „С писаното слово човечеството не забравя своето минало и рисува бъдещето си. Едни и същи думи ни служат още от изворите на нашата държавност, та до днес, когато пак с вездесъщите думи разговаряме с изкуствения интелект“, допълни държавният глава.
Преди време се заехме с делото да върнем темата за българистиката в дневния ред на България и в световен мащаб, отбеляза президентът Йотова и припомни първите две издания на конференцията за кирилицата, които инициира като вицепрезидент. През 2022 г. се състоя форумът „… И ний сме дали нещо на света“. Акцент на събитието, събрало знакови учени от 12 държави, беше приносът на българската държава за създаването и разпространението на кирилската азбука и за мисията ѝ да свързва Изтока и Запада. Провелият се през 2024 г. втори Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се фокусира върху значението на славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. В конференцията, която се състоя в София и Пловдив, участваха над 30 известни учени слависти от 11 държави и България. Днешният трети форум е най-сериозното опровержение за гибелта на кирилицата, която някои нечестиво и недобросъвестно предричат.
Илияна Йотова открои значението на организираните форуми. „Водят ни паметта и традициите на българската душевност, приели сме го за наша мисия по кръв и съвест към първоучителите – св. св. Кирил и Методий, към учениците им равноапостолите Климент, Наум, Горазд, Ангеларий“, заяви тя, като изтъкна, че трябва да се чуе високо гласът на древната славянска култура, да се чуе по света гласът на българистиката и на българския език. „Повече от всякога имаме нужда да говорим за безценното им духовно наследство, а чрез него и за нашето бъдеще“, подчерта Илияна Йотова. „Наша грижа е да пазим българския език и българистиката. Да ги развиваме и популяризираме особено сега, когато дигиталният свят ни свързва за секунди“, заяви още държавният глава в приветствието си.
Гордото ни завещание от славната почти 14-вековна история на България са азбуката и езикът, изтъкна президентът Йотова и допълни, че те ни отличават. „Езикът е нашата привилегия, онзи безценен камък, който трябва да пазим“, заяви още тя. Илияна Йотова припомни съществената роля на българската държава в Европа. „Кирилицата се роди тук през IX и X век от спасеното дело на учениците на Светите братя Кирил и Методий. Тя не само послужи да се преведат църковните книги на разбираем език, но формира и цялата последваща писменост, литература и свобода на изразяването“, посочи президентът. Ето защо, по думите й, е изключително важна мисията да разпространяваме историческата истина, че България е родината и пазителят на свещената кирилица. Че за нас, българите, тя е основа на езика, родовата ни памет и националната ни идентичност. А за Европа, Азия и света има съществен принос както в автентичната славянска книжовност, така и за съжителството и уважението в културното многообразие. Президентът изтъкна, че Международният форум не строи прегради, а показва колко важно е се уважава различието, защото то е богатство.
„Буквите, писмеността, грамотността най-силно изразяват човеколюбието в свят на дълговечни конфликти и войни. Той е не само ценност, но и жизнено необходима потребност“, подчерта Илияна Йотова. Президентът открои и международното участие на събитието, като посочи, че то показва, че уважението към културата на идентичността в един глобален свят, особеното чувство за суверенитет са живи. „Днес на света му трябват непреходни стойности, в името на които да намерим съгласие и най-важното смисъл за следващите векове“, каза още Илияна Йотова.
Държавният глава изтъкна, че през тази година се отбелязват 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски, Небесния покровител на българите. Затова и вторият ден на международната конференция ще се проведе именно в Рилския манастир. Тя отбеляза също така, че през 2026 г. се навършват 120 години от рождението на акад. Дмитрий Лихачов – известния руски хуманист, опознал из основи славянската култура и поставил българската книжовност на най-висок пиедестал в световната книжовност. „Културата – това са светините на народа и на нацията. Тя е крехка, пазете я!“, цитира негови думи президентът.
Приветствия в рамките на официалното откриване на Международния форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“ отправиха служебните министри на образованието и науката Сергей Игнатов и на културата Найден Тодоров, председателят на БАН чл. кор. д.х.н. Евелина Славчева и директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова.
Две изложби – Авторска екранна визия за духовното наследство в „Родината на кирилицата“ и фотоколекция за престижната световна сцена на Националния дворец на културата, който тази година чества 45-годишнина, съпътстваха първия ден на международния форум, който се състоя в зала 6 на НДК.
Медийни партньори на събитието са Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция.
