„Интервюта с майсторите“– допълнение към знаковия труд „Майсторството“– е колекция от разговори със забележителни личности от най-различни области.
След като научиха кои са „48-те закона на властта“ и „33-те стратегии за войната“, сега почитателите наРобърт Грийн у нас ще могат да се запознаят с още една знакова книга на бестселъровия автор – непревеждана на български език до този момент.
Надграждаща откритията на Грийн от култовия му труд „Майсторството“, „Интервюта с майсторите“ е мащабна колекция от разговори със забележителни личности от най-различни области, чийто опит служи като пример и вдъхновение по пътя към успеха.
От боксьор и невролог до лингвист и пилот на изтребител, събеседниците на Грийн са експерти в своите сфери на работа, които учат читателите как да отключат пълния си потенциал и интелект и да постигнат майсторството.
Как да открием призванието си? Как да преодолеем годините на съмнения и критики? Кои са методите и навиците, които превръщат обикновените хора в истински майстори?
На страниците на тази вдъхновяваща книга читателите ще открият отговори на множество ценни въпроси и ще се запознаят с невероятните истории на хора като:
- Пол Греъм – предприемача зад „Y Combinator“, един от най-успешните технологични инкубатори в света, в чието портфолио влизат компании като DropBox, Reddit и Airbnb;
- Йоки Мацуока – професор по роботика и компютърни науки, вицепрезидент на успешната фирма Nest Labs за зелени технологии и една от създателките на Google X;
- Тересита Фернандес – концептуална художничка, представяна в прочути музеи по цял свят и известна със своите мащабни скулптури и инсталации;
- Фреди Роуч – боксьор с над 40 победи на ринга, работил като треньор с близо 30 световни шампиони като Мани Пакиао, Майк Тайсън, Оскар Де Ла Оя, Амир Хан и други.
Прями, проницателни, поучителни, тези интервюта са поглед зад кулисите на майсторството и откровени разкази за мотивацията, дисциплината, самоусъвършенстването и цената на успеха.
„Интервюта с майсторите“ ще се превърне в ценен наръчник за всеки, който търси как да преобрази себе си. И за всеки, който се осмели да поеме по пътя към върха.
Из „Интервюта с майсторите“от Робърт Грийн
Пол Греъм
***
Пол Греъм: Аз имам противоречиво мнение относно правенето на пари. Чудя се дали наистина е предимство. Дали е моето тайно оръжие, или всъщност е недостатък?
Робърт Грийн: При мен е същото. А виж докъде сме стигнали и двамата.
Пол Греъм: Да.
Робърт Грийн: Вероятно донякъде именно поради тази причина.
Пол Греъм: Може би, не е изключено. Честно казано, не знам, макар дос-та да съм мислил по въпроса.
Робърт Грийн: За мен парите са средство, а не цел. Ако исках, вероятно щях да изкарвам три пъти повече, но нямаше да ми е забавно. Щеше да убие цялата тръпка в работата ми.
Пол Греъм: Прав си. За какво ще разговаряме, между другото? За нещо конкретно или просто така?
Робърт Грийн: Ами набелязал съм си цял куп теми за обсъждане.
Пол Греъм: Давай тогава, нека ги започваме.
Робърт Грийн: Първо ще ти направя кратко представяне на книгата, ако не възразяваш.
Пол Греъм: Разбира се. Любопитно ми е за какво се разказва в нея.
Робърт Грийн: Напоследък доста работя върху мозъка и невробиологията, защото се интересувам от тези области. В основата е залегнала идеята, че човешкият мозък е бил проектиран. Представи си нещо, проектирано в продължение на хиляди години за много конкретна цел. Опитвам се да покажа, че мозъкът е най-съвършеният инструмент, с който разполагаме. Вярно е, че има своите ограничения, но е невероятно мощен и по същество всичките му способности са насочени към една велика цел.
Пол Греъм: Създаването на потомство?
Робърт Грийн: Не. Предполагам, че това би важало при тюлените или маймуните, но тук говоря за целта на човешкия мозък.
Пол Греъм: И каква е тя?
Робърт Грийн: Създаването на неща.
Пол Греъм: Аха.
Робърт Грийн: На материална култура.
Пол Греъм: Като сечива и така нататък?
Робърт Грийн: Да, интересно, че го споменаваш, защото една от теориите за възникването на езика, който е сред най-забележителните човешки творения, гласи, че той следва изработката на сечивата. Постепенното усложняване и добавянето на елементи вървят ръка за ръка.
Пол Греъм: Наистина? Интересно, че не са го свързали с организирането на групи от ловци и събирачи. Нали класическият възглед е, че хората са еволюирали поради съжителството помежду си.
Робърт Грийн: Да.
Пол Греъм: Май отличителното при човека беше, че е политическо животно?
Робърт Грийн: Социално животно. В рамките на което политическото животно, в макиавелианския смисъл, е много важна част.
Пол Греъм: И все пак е доста по-различно от изработката на сечива. Не че грешиш, бих искал да вярвам, че всичко е било свързано с правенето на предмети, а не с политиката.
Робърт Грийн: Целта ми е именно да се задълбоча в тази област и да я анализирам, защото мозъкът има много функции. Моето виждане е, че в хода на еволюцията, след като сме прекарали хиляди години в ловуване и събиране на корени, основната употреба на мозъка се е насочила към изграждането на материална култура.
Пол Греъм: Но правенето на сечива само по себе си…
Робърт Грийн: Знам, че на повърхността звучи противоречиво и могат да се приведат силни контрааргументи. Ние сме социални животни, но и други примати, като шимпанзетата, също са социални животни, и то сред най-сложните на планетата.
Пол Греъм: Така е.
Робърт Грийн: А ние сме еволюирали от тях. Всички примати имат така наречената макиавелианска интелигентност. Особено при шимпанзетата се наблюдава много напреднала социална организация, с политически договорености и всичко останало. Това е неразделна част от начина, по който се развиваме като социални същества. Не искам да задълбавам твърде много в материята, но един от основните фактори тук са огледалните неврони. Запознат ли си с тях?
Пол Греъм: Това не беше ли нещо, което ти помага да копираш емоциите на околните?
Робърт Грийн: Да, открити са сравнително наскоро. Съществуват при всички примати, включително и при хората. Когато, да речем, вземеш даден предмет, определени неврони в мозъка ти се активират. Това показва, че има синапси, които те карат да протегнеш ръка, да взе меш предмета и да направиш нещо с него. Но интересното е, че ако видиш друг човек да го взема, се активират същите неврони, все едно си го направил ти.
Пол Греъм: И това се случва не само при хората?
Робърт Грийн: Не, при всички примати. Именно тук се коренят съпричастността, подражанието и ученето чрез наблюдение.
Пол Греъм: Знаеш ли, това ме подсеща за нещо, което съм забелязал у мен самия.
Робърт Грийн: Наистина? Какво?
Пол Греъм: Ако някой ти показва как да извършиш дадено действие, много по-лесно се научаваш, ако се обърнеш в същата посока като него.
Робърт Грийн: Да, не бива да стоиш лице в лице с него, а да застанеш редом, или дори да го гледаш през рамо.
Пол Греъм: И при теб ли е същото?
Робърт Грийн: Да, мисля, че важи за всички.
Пол Греъм: Не се бях замислял досега.
Робърт Грийн: Всички тези феномени са невероятно интересни, а още повече следствията от тях. Защото, както вече споменах, докато мозъкът ни е усъвършенствал своите способности в хода на еволюцията, всичко е било насочено към създаването на неща. За мен върховата точка е Ренесансът, с неговите идеи за майсторството, за чиракуването и за усвояването на различни умения от майстора, докато не постигнеш същото ниво на съвършенство.
***
