Рая Станчева, ученичка от 12. б клас на СУ „Гео Милев“ – Варна, спечели поощрителна награда в Националния литературен конкурс за поезия „И мисля аз, че ти си Тя“ – 2026 г.
Конкурсът се организира ежегодно от Министерството на образованието и науката, Община Чирпан, Къща музей „Пейо Яворов“ и Фондация „Яворов“. В тазгодишното издание участваха 40 млади автори от 8. до 12. клас от цялата страна. Жури в състав: председател поетът Николай Милчев и членове поетът Васил Иванов и Делиана Начева – уредник в музея на Яворов, отличи стихотворението на Рая Станчева „Лебедът в огледалото“.
Ръководител на младата поетеса е Янита Янкова, старши учител по български език и литература. Стихотворението „Лебедът в огледалото“ впечатлява журито с дълбоката си тема за различността, страха от непознатото и силата на съчувствието.
В поетичния текст черният лебед – символ на онзи, който не се вписва – наблюдава белите си събратя не с гняв, а с разбиране. Посланието е, че красотата няма цвят, а добротата – лице, освен онова, което сме готови да видим.
Участието и отличието на Рая Станчева са поредно доказателство за силното присъствие на младите училищни таланти в националните литературни форуми. Освен почетна грамота за участие в литературната надпревара, Рая получи и две книги за Пейо Яворов “В часа на синята мъгла” и ” Свобода или смърт. Бунтовен лист”.
Лебедът в огледалото
На тихото езеро, където мъглата диша, белите лебеди плуват – блестящи, горди, кротки. Сред тях един – различен, с пера от нощ и тишина, черен като мисъл, непобираща се в рамка. Те шепнат, после – крясък, очи – като игли от лед, смехът им – шум на стъкло, което се троши в невидим страх от непознатото. А той, черният – мълчи. Вижда светлина в очите им, скрита под сенки, усеща болката, от която са изтъкани. Не злоба, а страх. Не омраза, а навик. Не лошота, а рана, наследена без вина. “Никой не се ражда камък”, си мисли той, “но мнозина се втвърдяват, за да не бъдат стъпкани.” И докато белите пернати се смеят, той ги гледа не с гняв, а с тиха, топла жал. Защото разбира, че красотата няма цвят, а добротата – няма лице, освен онова, което сме готови да видим. И когато слънцето изгря над езерото, всички лебеди бяха – еднакво бели, в отражението на водата.
