Българският лекарски съюз настоява за незабавно започване на преговори между БЛС и НЗОК, спешно подписване на Анекс към Националния рамков договор и актуализация на цените на всички медицински дейности с минимум 25%.
Българската здравна система е изправена пред реален риск от срив поради задълбочаващи се финансови проблеми и хронично недофинансиране. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов по време на пресконференция, проведена днес в централата на съсловната организация.
По думите му разходите в здравеопазването са нараснали с около 85% през последните години, докато цените на медицинските дейности остават замразени на нивата от 2024 г. вече втора поредна година. „Този дисбаланс е неустойчив и системата вече не може да функционира нормално при тези условия“, подчерта д-р Брънзалов.
На пресконференцията ясно се заяви, че зад исканията стои цялата система – представители на Българската болнична асоциация, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Сдружението на университетските болници, Националното сдружение на частните болници, както и извънболничната помощ. Подкрепа има и от Регионалните колегии на БЛС от цялата страна.
От съсловната организация заявиха, че ежедневно получават сигнали за сериозни финансови затруднения, невъзможност за покриване на разходите и риск за нормалното функциониране както на болниците, така и на извънболничната помощ.
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов беше категоричен, че с обвиненията за „политически искания“ на практика се блокира възможността за диалог:
„С обвинението за политически искания се затвори диалогът. Ние не поставяме политически условия – сигнализираме за реален проблем, който изисква незабавно решение.“
Зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров допълни:
„Не твърдим, че проблемите започват от вчера, но имаше очаквания да има нов бюджет в началото на годината, което не се случи. С тази декларация на Националния съвет се опитваме да обърнем внимание на този, който е отговорен в момента, че има проблем“, заяви д-р Маджаров.
Зам.-председателят на БЛС подчерта, че има конкретни възможности за действие още сега и припомни как служебни министри на здравеопазването са се намесвали в критични ситуации като д-р Илко Семерджиев и д-р Асен Меджидиев. Служебният министър може да поправи грешка на предходното правителство, като например възстанови размера на намалената потребителска такса в болниците и така се увеличат приходите на лечебните заведения. Освен това може да се внесе в парламента предложение за промяна на удължителния закон.
Според д-р Красимир Грудев от Националното сдружение на частните болници рефренът, че няма пари за здравеопазване не изглежда реален, защото от началото на тази година има нов увеличен размер на минималната работна заплата.
„Българските граждани са си платили здравните осигуровки, работодателите – също, и в същото време болниците изнемогват и са принудени да натоварват с допълнителни разходи пациентите, които са били коректни към здравната система“, заяви д-р Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация.
Д-р Гергана Николова – зам.-председател на НСОПЛБ изрази позицията на националното сдружение на общопрактикуващите лекари:
„С пълното съзнание за тежката ситуация в момента, която се усложнява и от липсата на редовно правителство и работещ парламент, считаме, че трябва да се използват възможностите, които дава удълженият бюджет, финансирането на всички направления в здравеопазването, но приоритетно медицинските дейности, да бъде индексирано в кратък срок.“
Председателят на БЛС информира медиите, че на фона на твърденията, че няма пари в системата, здравният министър е издал заповед за спешна промяна на две наредби, които ще имат финансово отражение върху бюджета на НЗОК.
Д-р Брънзалов посочи още, че в България се прави здравеопазване с около 1000 евро на човек годишно при средно за Европейския съюз около 3000 евро, като в страни като Австрия публичното финансиране е многократно по-високо.
Българският лекарски съюз и представителите на цялата система предупреждават: без спешни мерки здравеопазването ще продължи да се дестабилизира, а последствията ще бъдат пряко усетени от пациентите в цялата страна.
