Лазарки, боядисани яйца, козунаци „на конци“ и панаири – така са посрещали Възкресение Христово преди век
В навечерието на Възкресение Христово спомени от миналото разкриват как са празнували българите преди повече от 100 години – с традиции, които днес звучат почти като приказка.
По разкази, събрани в книгата „У дома преди 100 години“ на Веска Стоянова, празничната атмосфера започвала още от Лазаровден. В кварталите на Варна по домовете обикаляли лазарки – млади момичета в народни носии, които пеели за здраве и плодородие. Стопаните ги посрещали с яйца, а една от девойките трябвало да подскочи, за да го достигне – за да има берекет през годината.

На Цветница семействата отивали на църква с върба и цветя, а осветените клонки се пазели до следващата година. Децата получавали нови дрехи, с които на Разпети петък минавали под масата в храма – символ на Христовия гроб.



Подготовката за Великден била истински ритуал. Домовете се почиствали основно – варосване, пране на черги и търкане на подове. Първите три червени яйца се боядисвали още в сряда – за Бог, Христос и Дева Мария – и се поставяли на иконата за здраве.
С восък върху топлите яйца се изписвали пожелания „Христос воскресе“, а децата били помазвани с първото червено яйце – за здраве и късмет през годината.
Особено място заемали козунаците – месени с часове, „да станат на конци“, при затворени прозорци и топла пещ. Плитки, рула, украсени с бадеми – за всяко семейство това било въпрос на чест.

40 дни преди празника се засявала леща в съдове с пръст – символ на възраждащия се живот. На Великден боядисаните яйца се поставяли сред зеленината – знак за пролетта и новото начало.
Празникът завършвал с веселие – семейни разходки, посещения при кръстници и панаири, където децата харчели спестени стотинки за сладкиши, играчки и забавления.
Тези спомени, съхранени в архивите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, връщат към време, в което Великден е бил не просто празник, а истинско преживяване – изпълнено с традиции, семейна топлина и очакване на чудото.
Из архивите на РБ “Пенчо Славейков” – Варна










