Лятната отпуска би трябвало да ни остави отпочинали, но за немалко хора краят ѝ идва с неприятна изненада – болки в кръста и врата. Именно през август специалистите по физикална и рехабилитационна медицина наблюдават значително увеличение на пациентите с лумбална и шийна болка, коментира доц. Христина Миланова, началник на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА.
Причините често са съвсем прозаични – часове зад волана по време на пътуването, носене на тежки куфари, непривично физическо натоварване или усилена работа в градината.
Лятото променя начина ни на живот – движим се повече, спортуваме, пътуваме, ходим на планина и прекарваме повече време на открито. Наред с ползите от активността обаче се увеличава и натоварването върху опорно-двигателния апарат, особено когато тялото не е предварително подготвено.
Според цитирани от специалиста публикации в Sports Medicine и British Journal of Sports Medicine честотата на спортните травми се увеличава с 20 до 40% през летните месеци, като пикът е между юни и август.
Бягане, фитнес, футбол и планина – повече движение, но и повече травми
През лятото специалистите наблюдават повече пациенти с травми след бягане, фитнес, тенис и футбол. Планинският туризъм също води до характерни проблеми – навяхвания, фрактури, мускулни разтежения, претоварване на коленете и плантарен фасциит.
По-уязвими са хората над 50-годишна възраст и тези, които се впускат в по-сериозна физическа активност без достатъчна предварителна подготовка.
Увеличават се и травмите при колоездене. Сред типичните са фрактури на ключицата, изкълчване на рамото, травми на гривнената става, мозъчни сътресения и болки в коленете.
Водните спортове също не са безобидни. При сърф, водни ски и кайт специалистите все по-често срещат импинджмънт синдром, тендинопатии, болки в кръста и мускулни разкъсвания.
Ранното започване на физиотерапия след подобни травми може да съкрати периода на възстановяване, да намали болката и риска проблемът да стане хроничен.
Защо кръстът и вратът могат да заболят точно след почивката?
Парадоксът е, че проблемите невинаги се появяват по време на усилен спорт. Според доц. Миланова именно през август, след отпуските, значително нараства броят на пациентите с лумбална или шийна болка.
Продължителното шофиране поставя тялото в една и съща позиция с часове, а пренасянето на куфари и внезапното физическо натоварване могат допълнително да натоварят мускулите и ставите. Същият ефект може да има и градинската работа, особено при хора, които през останалата част от годината водят по-заседнал начин на живот.
Жегата също натоварва организма
Високите температури не влияят единствено на усещането ни за комфорт. При горещо време организмът активира механизмите си за терморегулация, което увеличава сърдечно-съдовото натоварване и риска от дехидратация, електролитен дисбаланс и преждевременна умора.
При недостатъчен прием на течности могат да се появят мускулни крампи, отпадналост, замайване и намалена физическа издръжливост. Това може не само да забави възстановяването, но и да увеличи риска от нова травма.
Затова през летните месеци може да се наложи интензивността и продължителността на физиотерапевтичните програми да бъдат адаптирани към температурите.
Кои хора трябва да бъдат особено внимателни?
По-чувствителни към топлинния стрес са пациентите с неврологични заболявания, като особено внимание се обръща на хората с множествена склероза. При тях повишаването на телесната температура може временно да засили неврологичния дефицит и умората.
За тези пациенти физиотерапията трябва да се провежда в климатизирани помещения, с възможности за охлаждане, по-кратки сесии и добра хидратация.
Повишено внимание е необходимо и при възрастните хора, пациентите със сърдечно-съдови заболявания, диабет или хронична венозна недостатъчност. Високите температури могат да увеличат периферните отоци и венозния застой. Възможни са и световъртеж, нарушения на баланса и по-висок риск от падания при възрастните.
При тези групи процедурите трябва да бъдат индивидуално планирани, да се избягват най-горещите часове и да се осигурят подходящи условия за терапия.
Топлото време има и своите предимства
Лятото обаче не е непременно враг на хората с болки в ставите и мускулите. Умерената топлина може да подобри еластичността на меките тъкани, да намали мускулния спазъм и болката и да улесни терапевтичните упражнения.
При хронични състояния като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и хронична лумбалгия пациентите често съобщават за подобрение през лятото. Сред възможните фактори са топлината, по-голямата двигателна активност, повечето слънчева светлина и повишените нива на витамин D.
Добър ефект може да има и съчетаването на физиотерапия и кинезитерапия с климато- и балнеолечение, като доц. Миланова припомня богатите балнеологични ресурси на България.
Специалистът препоръчва през горещите месеци рехабилитационните програми да бъдат съобразени с климатичните условия, терапията да се провежда в по-хладните часове, да се приемат достатъчно течности и да се следят сърдечната честота и усещането за натоварване.
Въпреки високите температури лятото предлага добри възможности за възстановяване. Повече движение, дългият ден и активният начин на живот могат да бъдат от полза, стига натоварването да бъде правилно дозирано.
Навременната оценка и правилно подбраната терапия са най-краткият път към бързото и безопасно възстановяване, категорична е доц. Христина Миланова.
