Вече 33 години Варна отбелязва своя празник на 15 август – деня на Успение на Пресвета Богородица. Днес датата изглежда неразривно свързана с морската столица, но малцина знаят, че изборът ѝ не е бил нито очевиден, нито безспорен. Обсъждани са Никулден, Богоявление и дори възраждането на древните игри Дарзалеи, а смяната на стария празник на Варна предизвиква и сериозна съпротива.
На 15 август Варна отново ще се събуди празнична. Хиляди жители и гости на града ще изпълнят центъра и Морската градина, ще има концерти и събития, а денят традиционно ще започне с празничното богослужение в Катедралния храм „Успение Богородично“.
Зад традицията, която днес приемаме за даденост, обаче стои решение, взето преди повече от три десетилетия.
До началото на 90-те години Денят на Варна не е бил на 15 август.
Преди 15 август Варна празнува на 27 юли
Дотогава официалният празник на града е 27 юли – дата, свързана с Освобождението на Варна през 1878 г.
На 27 юли 1878 г. руските войски, начело с генерал Столипин, влизат във Варна и са посрещнати от местното българско население с цветя, хляб и сол.
Споменът за събитието остава трайно вписан в историята на града. И до днес една от варненските улици носи името „27 юли“, а на мястото, където някога се е намирала българската община, днес е Духовно-просветният център „Св. Архангел Михаил“.
В началото на 90-те години обаче се появява идеята официалният празничен календар на Варна да бъде обновен.
Значението на 27 юли за историята на града не е поставяно под съмнение, но датата е пряко свързана с конкретни военни и политически събития. Затова започва търсенето на по-универсален символ, който да обединява варненци и да носи послание отвъд конкретен исторически момент.
В края на 1992 г. започват срещи и дискусии.
И предложенията никак не са малко.
Варна е можела да празнува на Никулден
Представителите на морските професии предлагат за Ден на Варна да бъде избран 6 декември – Никулден.
Аргументът е повече от логичен. Варна е морски град, а морето векове наред е свързано с поминъка, развитието и идентичността на местните хора. Свети Николай е покровител на моряците и рибарите и датата би подчертавала именно тази връзка.
Имало обаче един съществен проблем.
Бургас вече бил избрал Никулден за свой празник.
Така Варна трябвало да потърси друга дата.
Обсъждали дори възраждането на древните Дарзалеи
Историци и археолози излизат с далеч по-необичайно предложение – възстановяването на древните игри Дарзалеи.
Данните сочат, че в античния Одесос в продължение на векове са организирани подобни чествания, свързани с култа към тракийския конник. Те се провеждали в края на зимата.
Идеята давала възможност Варна да подчертае древната си история и да се представя като наследник на значим античен център, в който са се провеждали спортни и художествени състезания.
Колкото и впечатляващо да звучало предложението, имало и сериозни резерви. Традицията принадлежала на отдавна отминала епоха и била свързана с езически символи. Съществувал и риск опитът за възстановяването на античните игри да се превърне по-скоро в туристическа атракция, отколкото в естествен празник на съвременния град.
И тази идея отпаднала.
От Митрополията предлагат две дати
От Варненската и Великопреславската митрополия идват още две предложения – 6 януари и 15 август.
Първата възможност е Богоявление. Празникът вече имал особено тържествено място в живота на Варна – с празничната литургия, освещаването на бойните знамена и традиционното хвърляне на кръста във водата.
Другото предложение обаче се оказва решаващо.
15 август – Успение на Пресвета Богородица.
Именно името на Божията Майка носи и един от най-разпознаваемите символи на Варна – Катедралният храм „Успение Богородично“.
Защо в крайна сметка е избран 15 август?
Зад избора стои и стара европейска християнска традиция – светецът или празникът, на който е посветен главният храм, да бъде свързван с покровителството над града.
Успение Богородично е сред най-големите християнски празници, а датата се оказва подходяща и по друга причина – 15 август попада в разгара на лятото, когато Варна е изпълнена с туристи и гости.
Комбинацията между духовната символика, Катедралния храм и характера на Варна като голям летен туристически център накланя везните.
В началото на 1993 г. Общинският съвет във Варна взема решение 15 август да бъде обявен за Ден на Варна.
Така започва традицията, която през 2026 г. навършва 33 години.
Новият Ден на Варна не е приет без съпротива
Промяната обаче далеч не била посрещната единодушно.
Имало публикации и дори подписки в подкрепа на досегашния празник – 27 юли. Част от варненци настоявали историческата дата да бъде запазена.
С годините обаче 15 август постепенно се утвърждава и се превръща в една от най-разпознаваемите традиции на съвременна Варна.
Приемствеността между управлението на кметовете Христо Кирчев и Кирил Йорданов също помага за установяването на празника.
Денят е обявен за неприсъствен за варненци, а постепенно се оформя и моделът на празнуване, голяма част от който разпознаваме и днес.
Литургия, флаг, концерти и хиляди хора
Сутринта на 15 август традиционно е свързана с тържественото богослужение за Успение Богородично и официалните церемонии.
Следват празнични прояви за деца и семейства, културни събития и концерти, а вечерната програма събира хиляди жители и гости на града.
През годините 15 август се превръща и в повод за представянето и откриването на значими за Варна проекти и инфраструктурни обекти.
Така една дата, около която преди повече от три десетилетия се водят спорове, постепенно се превръща в част от идентичността на морската столица.
И вероятно точно това е най-интересното в историята на Деня на Варна – 15 август не е избран случайно и не е наследен като вековна традиция. Той е резултат от съзнателно търсене на дата, която да събере историята, духовността, морския характер и съвременния живот на града.
15 август става и почивен ден за Варна
Още една важна промяна идва през 2007 г., когато за първи път 15 август е обявен за почивен (неприсъствен) ден на територията на община Варна. Така морската столица става първият град в България, който отбелязва официалния си празник като неработен ден. Оттогава традицията се спазва без прекъсване – първоначално неприсъственият ден е обявяван с решение на Министерския съвет, а впоследствие това става с решение на Общинския съвет – Варна.
Днес трудно можем да си представим Варна без празничния 15 август. Но преди 33 години изборът е бил между няколко съвсем различни възможности – и една от тях е можела да превърне Никулден в празник не само на Бургас, но и на морската столица.
