С политическа декларация от парламентарната трибуна Костадинов припомни на народните представители, че тези дни се навършиха 149 години от Шипченската епопея – едно от най-значимите събития в българската история.
“През август 1877 година българските опълченци и руските войници водят героични сражения в защита на Шипченския проход срещу значително превъзхождащата ги армия на Сюлейман паша. Малобройният руско-български отряд под командването на генерал Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, има решаващата задача да не допусне османските сили да преминат Балкана и да се съединят с армията на Осман паша при Плевен. В най-критичните дни на отбраната те удържат прохода с изключителна храброст и с цената на тежки жертви. Когато боеприпасите са на привършване, а защитниците са на предела на силите си, пристигат подкрепленията на генерал Радецки и проходът е спасен. Отбраната на Шипка завършва със стратегическа победа в Руско-турската освободителна война, която проправя пътя към освобождението на България. Паметникът на свободата е завещание на българския народ към бъдещите поколения. Паметникът е сакрално място, пазещо паметта за извоюваната с много кръв свобода. Всяка година стотици хиляди българи изкачват върха, не само на 3 март, за да се преклонят пред героизма и саможертвата на шипченските герои. И именно затова днес сме длъжни да говорим за бъдещето на Паметника на свободата на връх Шипка. Непосредствено след тазгодишните чествания започват реставрационни и строителни дейности с продължителност до 3 години, през които достъпът до паметника ще бъде силно ограничен, а за дълги периоди и напълно преустановен и невъзможен.”, каза Костадин Костадинов от най-високата трибуна в България. Костадинов коментира и факта, че за ремонта са отпуснати 6 милиона лева, а са необходими 14 милиона лева. Продължителността на изпълнение е 1095 календарни дни, а периодът неподходящ, тъй като през следващата 2027 година се навършват 150 години от Шипченската епопея, което е кръгла годишнина. През последващата 2028 година – 150 години от Освобождението на България от турско робство. А през 2029 година – после, по-последващата година, се навършват 150 години от историческото решение на Учредителното събрание във Велико Търново от 13 април 1879 година да бъде издигнат паметник на народната признателност към героите на Шипка.
“Три последователни години, свързани с три значими годишнини за българската история, през които един от най-значимите национални паметници ще бъде в ремонт и на практика недостъпен за българските граждани. При национално отговорно управление тези три годишнини трябваше да бъдат повод за всенародно честване и национална гордост. Вместо това управляващите днес, продължавайки политиката на управляващите преди това, отново демонстрират пълно незачитане на историческата памет на българския народ, като отказват да съобразят ремонтните дейности с предстоящите големи чествания.”, категорично заяви председателят на “Възраждане” – Костадин Костадинов, след което припомни думите на един от големите привърженици на идеята за съграждане на паметника – Петко Славейков, който настоява в това дело да участва всичкият български народ и казва: „Предлагам при въздигането на тоя паметник да приеме участие всичкият български народ, защото тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни. Той ще привлича и съсредоточава взглядовете на всички българи от всичките страни на България.“
“В това има политическа мъдрост, която си струва да чуем и днес. Ако някой иска да я чуе, разбира се, в тази зала – най-вече. Защото Паметникът на свободата на Шипка не принадлежи на едно правителство, не принадлежи на един министър, не принадлежи на една политическа сила. Той принадлежи на всички българи. Именно затова решенията за неговото бъдеще не могат да бъдат вземани без необходимата публичност и без обществото да знае какво точно предвижда проектът”, каза още Костадинов.
Той коментира и проекта за предстоящия ремонт, според който сегашното музейно пространство трябва да придобие суров и аскетичен вид чрез премахването на натрупаните през години материали и инсталации и разкриване на каменната зидария. Предвидено е дори температурата вътре в паметника да бъде близка до тази навън, защото той вече няма да има прозорци. Според проектната концепция именно суровостта на градежа трябва да носи монументалното въздействие и да напомня за саможертвата на шипченските герои, а движението през паметника и изкачването към обзорната площадка да бъдат част от цялостното преживяване на посетителя. Но Паметникът на свободата не е само архитектурно пространство – той е и музей. Как концепцията за сурова и аскетична кула ще се отрази върху богатото музейно съдържание, което в момента е вътре в него, което десетилетия наред е изграждало историческия разказ вътре в самия паметник? Каква ще бъде новата музейна експозиция в това променено пространство? От проектните материали е видно, значително по-различно експозиционно решение – с по-малко витрини, да не кажа почти никакви, и без ясно обозначено място за част от характерните елементи на досегашната експозиция, включително част от баталните картини и портретите на героите.Тук е важно да отбележим, че Паметникът на свободата не е просто монументална кула.
“Той е музей, в който архитектурата, интериорът и историческите артефакти заедно съграждат разказа за Шипченската епопея и Освобождението на България. Този музей, уважаеми сънародници – е много важно да чуете в момента, че проектът предвижда да го няма. Тоест ликвидира се един от важните исторически паметници, музейни паметници за миналото на България и за битката при Шипка. Който не е ходил там, не знае какво има. Затова нека да кажа съвсем накратко какво в момента може да видите или всъщност вече не може да видите, защото на практика Паметникът на свободата вече е затворен и реално погледнато достъпът до музея вече не е възможен. В този музей можеше да видите, уважаеми сънародници, но вече няма да може да видите: – копието на Самарското знаме, семейния печат на граф Игнатиев, оръжията, ордените и медалите, личните вещи и историческите документи, портретите на героите и баталните картини, големия боен топ и останалите характерни елементи на досегашната експозиция. Няма вече да може да ги видите, включително и големия боен топ – ще бъде премахнат оттам. Това специално го проверихме, категорично няма да остане.”, каза още Костадинов като постави въпроси за това къде ще се съхранят тези исторически артефакти и дали ще останат като част от постоянната експозиция. Той постави въпроса за конкретния исторически разказ и как в него след ремонта ще бъде представена ролята на Русия и руската армия в Освобождението на България. Шипка е неразривно свързана с българското опълчение и руската армия, с техните командири, офицери и войници и със съвместните им действия при отбраната на Шипченския проход. Това е историческият контекст на Руско-турската война от 1877–1878 г. и на събитията, които Паметникът на свободата е призван да пази в националната ни памет.
“Затова не е достатъчно общото уверение, че новата експозиция ще бъде посветена на военните операции в района на Шипченския проход. Това не изчерпва въпроса. Вече има конкретен и съгласуван тематико-експозиционен план и ние, българите, имаме право да знаем конкретния исторически разказ, заложен в него, защото не го знаем и нямаме представа какво точно ще ни казва тази експозиция, ако въобще съществува.”, добави още Костадинов и представи действията, които ще предприеме политическата организация, която управлява.
“Затова заявяваме категорично: няма да допуснем българското общество да бъде поставено пред свършен факт! Ще изискваме! – пълна публичност за проекта и ще използваме всички парламентарни и законови средства, с които разполагаме, за да осветлим всичко, свързано с неговото осъществяване. Въпреки предвидените строителни дейности, ще направим всичко по силите си, за да може българският народ достойно и тържествено да отбележи предстоящите бележити годишнини, нищо че вече се опитваха няколко пъти последните години да правят всичко възможно, за да осуетяват достъпа на българите, особено на 3 март, на Паметника на свободата. Защото, уважаеми сънародници, има граници, които никоя власт няма право да прекрачва, и памет, с която никое правителство няма право да се разпорежда. Шипка е една от тях и ние, българите, ще я защитим! Да живее България, завърши своята политическа декларация Костадин Костадинов – председател на “Възраждане”.
