Как биха се справили пчелите, ако изчезне едно от основните неща, които определят поведението им на Земята – гравитацията? Именно това решава да провери NASA преди повече от четири десетилетия с необичаен експеримент на борда на космическата совалка „Чалънджър“.
През април 1984 г. около 3300 медоносни пчели са изпратени в Космоса като част от мисията STS-41-C. Совалката излита от космическия център „Кенеди“ на 6 април и се завръща на Земята на 13 април. Експериментът с пчелите е разработен с участието на ученици, а целта е да се установи дали насекомите ще могат да изграждат пчелна пита в условията на безтегловност.
Защо учените изпращат точно пчели?
На Земята пчелите използват гравитацията като ориентир не само при изграждането на питите, но и при общуването помежду си. Известният им „танц“ например им позволява да предават информация за посоката към източник на храна, като ориентацията на движенията е свързана с гравитацията и положението на Слънцето.
Затова учените искат да разберат какво ще се случи, когато този естествен ориентир изчезне. Пчелите са настанени в специално проектиран модул, позволяващ поведението на колонията да бъде наблюдавано по време на полета.
Първоначално безтегловността ги обърква
Началото не е особено лесно за необичайните космически пътешественици. При липсата на гравитация пчелите губят част от ориентирите, с които са свикнали на Земята.
Постепенно обаче те се адаптират. Според данните от мисията насекомите започват да се движат, да летят и дори да се носят свободно в пространството на своя модул без сериозни затруднения.
И след това започват да строят
Най-интересният резултат идва в края на полета. Въпреки липсата на земна гравитация колонията успява да изгради около 31 квадратни инча пчелна пита – приблизително 200 квадратни сантиметра.
Първоначалният анализ показва, че построената в Космоса пита е нормална и сравнима с тази, която пчелите изграждат на Земята. Клетките запазват разпознаваемата си шестоъгълна структура.
И това не е всичко. По време на мисията пчелната майка снася 35 яйца, което показва, че част от основните процеси в колонията могат да продължат и в условията на безтегловност.
Експеримент отпреди 42 години, който отново е актуален
Макар мисията да е проведена през 1984 г., резултатите от нея придобиват ново значение днес, когато космическите агенции планират все по-продължителни мисии до Луната и Марс.
При бъдещо дългосрочно присъствие на хора извън Земята въпросите как растенията ще бъдат отглеждани и дали опрашителите могат да функционират при променена гравитация вече имат и практическо значение.
Публикация от 2025 г., посочена от The Economic Times, включва медоносните пчели сред видовете насекоми, които заслужават допълнително проучване заради потенциалната им устойчивост при продължителни космически мисии.
Експериментът от 1984 г. не дава отговор на всички въпроси, но показва нещо забележително – дори без познатия ориентир на земната гравитация пчелната колония успява да се адаптира и да продължи да строи.
Източник: The Economic Times, по данни на NASA
Снимка: NASA
