Въпреки опасностите Кристина не се страхува да се върне отново в Хималаите
Варненката Кристина Спирова познава Непал не само като турист и алпинист – страната се превръща във втори дом за нея, а след последното опустошително бедствие първата ѝ мисъл е за приятелите шерпи, останали в планината, съобщава NOVA
„Когато отидеш там, все едно отиваш на друга планета. Пейзажите са неописуеми“, разказва Кристина Спирова. Варненката вече има няколко покорени хималайски върха, сред които и 6-хилядникът Айлънд пик, а като студент по културология посвещава университетски труд на живота на местното население. За нея Хималаите са не само предизвикателство, а „училище по смирение“. „Планината е толкова мащабна, че човешкият ум не може да асимилира колко е голяма“, казва тя.
След като вижда кадрите от последното бедствие, Кристина веднага започва да търси своите познати в Непал. „Първата ми мисъл беше да се свържа с моите познати шерпи оттам, за да разбера дали са добре. Хората в Хималаите са изцяло зависими от планината и водата, която тя им дава. Този водоизточник е изключително важен за тях, те без него няма как да живеят“, разказва тя. В същото време местните приемат върховете не като обекти за покоряване, а като божества. „Те са връзка между земята и небето“, казва Кристина.
Именно там тя вижда и опасността, която според нея може да се превърне в нова трагедия. В района, който е посещавала, ледниково езеро се разширява с тревожни темпове. „За няколко години това езеро е станало 2 километра. Ако се случи отново някое земетресение и стане пробив, бедствието може да се повтори“, предупреждава тя. По думите ѝ властите вече са предприемали мерки – част от водата е източена, изградена е изкуствена дига и са поставени сензори, които да предупреждават населението при покачване на нивото.
Въпреки опасностите Кристина не се страхува да се върне отново в Хималаите. Там тя е оставила част от сърцето си. А за хората, които живеят високо в планината, всяко природно бедствие означава не само човешка трагедия, но и удар по поминъка им.
