С тържествен военен ритуал и полагане на венци и цветя в знак на признателност пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ във Варна започнаха честванията по повод 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На церемонията присъстваха заместник-кметът на Варна Пламен Китипов, областният управител Марио Смърков, командирът на Военноморските сили на България контраадмирал Кирил Михайлов, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, районният мюфтия Бинер Мустафа, народни представители в 52-рото Народно събрание, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, районни кметове, общински съветници и представители на политически партии, духовници, дипломати, ветерани, представители на университети, обществени организации и граждани.
На днешния ден, 6 септември, преди 141 години България постига един от своите знаменити исторически върхове – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С него е направена първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.
Варна играе ключова роля в деня на Съединението — градът се превръща в мястото, откъдето официално е оповестено обединението на България. Когато в Пловдив избухва въстанието, княз Александър I Батенберг се намира в лятната си резиденция „Сандрово“ (днешния дворец „Евксиноград“). Научавайки за събитията, той пристига спешно с файтон в града и от телеграфо-пощенската станция (днес сграда на Държавния архив) осъществява връзка с премиера Петко Каравелов и временното правителство в Пловдив. Пред огромното множество събрали се варненци княз Батенберг произнася знаменитите думи: „Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна…“. Князът издава и два указа – за обща мобилизация и за свикване на IV Обикновено народно събрание. Веднага след това заминава за Търново и на 8 септември издава манифест, с който приема и узаконява Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
От мястото на тези исторически събития под звуците на представителния духов оркестър на ВМС официални и духовни лица, както и множество граждани, се включиха в традиционното празнично шествие по бул. „Мария Луиза“ до паметника на загиналите в Сръбско-българската война. На това място по традиция се отбелязва не само актът на Съединението, но и на неговата защита през 1885 г.
Уплашен от образуването на голяма и силна балканска държава, само два месеца след великото събитие, сръбския крал Милан напада България, която е оставена сама да се справя с нашествениците. Нейната единствена сила е смелостта на българските войници и патриотичното единство на народа.
В защита на родината загиват около 700 синове от всички краища на България. В Сръбско-българската война от Осми пеши (Приморски) полк загиват и защитават с кръвта си делото на народното обединение много приморци от Варна и региона.
Заупокойна молитва за героите, паднали в Сръбско-българската война, отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. С едноминутно мълчание със склонени глави присъстващите отдадоха заслужена почит за загиналите в защита на Съединението и за свободата на България. Присъстващите официални лица и граждани поднесоха венци и цветя на признателност пред паметника на приморците. Церемонията завърши с преминаване на почетния караул с тържествен марш.
Празничните честванията са организирани от Община Варна със съдействието на Военноморските сили и Варненската и Великопреславска света митрополия. През
По-късно днес актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18:00 ч. на пл. „Независимост“. Организатори са Народно читалище „Стара Варна – 2010“, фондация „Стара Варна“.
