Проучването показва, че застрояването, настилките и недостигът на зелени площи могат да усилят топлинния стрес и да забавят вечерното охлаждане в градовете.
Автор: Климатека
Акценти
- През горещото лято на 2025 г. топлинният стрес достига екстремни нива – индексът за риск при работа и спорт на открито е около 32°C за страната, с 2°C повече спрямо 2006 г.
- Най-голямата промяна се наблюдава вечер, когато моделираните температури през 2025 г. са с до 9,5°C по-високи в Плевен, 8,5°C в София и 7,5°C в Пловдив спрямо сравнявания период през 2006 г.
- Местоположението има значение за топлинното натоварване – градовете във вътрешността на страната показват по-големи разлики, а край морето промяната е значително по-малка.
- Няма универсално решение за справяне с градската жега. Необходими са локални оценки на риска, които да насочват за конкретни мерки.
Топлинният стрес в България достига екстремни нива през 2025 г., а в някои градове във вътрешността на страната вечерните температурни максимуми са с до 9,5°C по-високи спрямо сравнявания ден през 2006 г.
Това показват резултатите от ново изследване на институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представено като първото национално атрибутивно изследване, фокусирано върху топлинния стрес в страната и в българските градове. Резултатите бяха представени на пресклуб на Климатека на 17 септември в институт GATE от ръководителя на проучването д-р инж. Лидия Витанова.
Изследването сравнява чрез регионален климатичен модел два горещи летни дни – 26 юли 2006 г. и 26 юли 2025 г. – и обхваща 10 населени места с различно географско положение, климат и градска среда. Анализът разглежда не само температурата на въздуха, а и влажността, вятъра и слънчевата радиация, за да оцени как топлината реално натоварва човешкия организъм и защо рискът се различава между отделните градове.
35°C не винаги се усещат като 35°C. “Двама човека могат да бъдат изложени на една и съща температура на въздуха, но натоварването върху организма им да бъде съвсем различно. Причината е, че освен температурните градуси влияние оказват и влажността, вятърът, слънчевата радиация и топлината, която излъчват нагретите сгради и настилки,” обясни Лидия Витанова.
В градовете към тези фактори се добавя още един: самата градска среда – какво е застрояването, има ли зелени площи, начинът, по който се използват земята и енергията. Тази среда в населеното място също може да усили или намали въздействието на горещините.
Именно тази комбинация от фактори се изследва от екипа на Лидия Витанова.
Резултатите очертават тенденция: през изследвания период през 2025 г. някои от основните индекси за топлинен стрес вече достигат екстремни стойности. А най-силните разлики между двете изследвани години се появяват вечер след 20 ч., във време от денонощието, когато би трябвало да усещаме охлаждане, за да може организмът ни да се възстанови от жегите през деня.
Какво е топлинен стрес?
Температурата, която виждаме в прогнозата за времето, не показва пълната картина. Топлинният стрес показва как комбинацията от температура, влажност, вятър и радиация натоварва човешкия организъм. Затова при еднаква температура условията могат да се усещат съвсем различно.
Тази картина е ключово важна за превенцията от горещите вълни, които ще засягат все повече населените места. Пресен пример е тежката ситуацията с жегата в десетки градове през изминалия юни – най-горещият измерен досега в Западна Европа. Същевременно до момента липсваха данни и анализ за топлинния стрес в национален мащаб и локално.
„Досега за България липсваше цялостен анализ на топлинния стрес на национално ниво и на различията между отделните градове. С това изследване правим първа стъпка към запълването на тази липса. Това ни позволява да разберем по-добре къде топлинното натоварване е най-силно и кои фактори го определят“, казва д-р инж. Лидия Витанова
От много силен към екстремен топлинен стрес
Разликата между двете изследвани години е отчетлива на национално ниво.
| Един от най-важните изводи от изследването е, че при сравняваните горещи периоди само за две десетилетия част от показателите за топлинен стрес преминават в по-висока рискова категория – от „много силен“ към „екстремен“. Това означава по-голямо топлинно натоварване и по-висок риск за хората. |
През лятото на 2025 г. рискът от работа и спорт на открито (измерван с показателя WBGT) достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г. Тук стойностите над 31°C попадат в категорията екстремен топлинен стрес.
Още по-голяма е промяната при нивото на топлинен стрес и свързания с него здравен риск (Universal Thermal Climate Index или UTCI). През 2025 г. този показател достига 50°C – с близо 9°C повече спрямо 2006 г., като също преминава прага за екстремен топлинен стрес. Тези стойности не означават, че температурата на въздуха е била 50°C. Индексът комбинира различни метеорологични фактори и показва топлинното натоварване върху човешкия организъм.
Разликите показват колко по-тежки могат да бъдат условията вечер при подобни екстремни ситуации днес.
Фиг.: Средната радиационна температура (MRT) показва топлината, която човек получава от слънцето и нагретите повърхности около него. През 2025 г. тя остава висока дори в 20 ч. – около 45°C
Показателят за топлината, която човек получава от слънцето, сградите, настилките и други повърхности (MRT) дори в 20 ч. през 2025 г. достига около 45°C – с близо 6°C повече спрямо 2006 г. Това означава, че нагретите сгради, настилки и други повърхности продължават да отдават натрупаната през деня топлина и след залез. Градската среда задържа и излъчва повече топлина, което забавя вечерното охлаждане.
А вечерното охлаждане има особено значение за здравословното състояние на човека. След продължително излагане на високи температури през деня именно по-хладните късни и нощни часове дават възможност на организма и градската среда да се освободят от натрупаната топлина и да се охладят.
Кои градове не изстиват толкова лесно вечер?
Един от най-силните сигнали в резултатите се появява след края на най-горещата част от деня и на локално ниво. Трите града, в които се вижда най-голяма температурна разлика са Плевен, София и Пловдив.
Водещ сред тях е Плевен: в 20 ч. моделираната максимална температура достига 38,5°C през 2025 г. при 29°C през 2006 г. Става дума за разлика от 9,5°C. В София разликата е между 25,5°C и 34°C – 8,5°C, а в Пловдив между 29°C и 36,5°C – 7,5°C.
Това не означава, че климатът в Плевен се е затоплил с 9,5°C или този в София – с 8,5°C за последните две десетилетия.
Карта с изследваните 10 населени места у нас
Защо крайморските градове показват различна картина?
Промяната обаче не е еднаква навсякъде. Докато при Плевен моделираната разлика достига 9,5°C, а при София – 8,5°C, в Бургас тя е едва 0,5°C, а във Варна – 1,5°C.
Благоевград също показва голяма разлика – около 8°C, докато при Русе тя е 5°C, при Кърджали – 4,5°C, а при Сливен – около 1,5°C.
Така изследването очертава по-силна тенденция към ръст при част от градовете във вътрешността на страната, докато при крайбрежните локации изменението е значително по-малко. Сред причините са охлаждащото влияние на морето и морския бриз. Резултатът се формира също от комбинацията между местния климат, посоката и скоростта на вятъра и особеностите на самата градска среда.
Именно затова не можем да говорим за единен български градски климат.
Как самият град усилва жегата?
Климатичните условия са една част от картината. Как изграждаме и променяме градовете също е определящо за топлинното натоварване. Застрояването, количеството и разположението на зелените площи, начинът на използване на земята и енергийното потребление също влияят колко топлина се натрупва през деня и колко бързо може да бъде освободена вечер.
Затова два града с еднаква температура на въздуха могат да имат различни нива на топлинен стрес. И дори в рамките на един град отделни квартали, улици и обществени пространства могат да създават съвсем различни условия.
В проучването се сравняват моделирани стойности за конкретни горещи периоди през две екстремни лета – 2006 и 2025 г. Като се съпоставят данните за един и същи ден (подробностите за методологията може да видите в края на материала).
Карти на зони с висок топлинен риск
Разликите между градовете водят и до един от най-важните практически изводи от изследването: адаптацията към екстремните горещини трябва да бъде основана на местните условия.
Мярка, която работи добре в Плевен или София, няма непременно да бъде най-подходящото решение за Варна или Бургас. Общините се нуждаят от локални данни за това къде топлинният риск е най-голям и кои характеристики на градската среда усилват проблема.
На тази база може да стъпят и работещи локални планове за действие при горещи вълни, както и системи за ранно предупреждение. Важно е общините да разполагат с карти на зоните с висок топлинен риск, за да могат инвестициите да бъдат насочени първо към най-засегнатите квартали и към хората, които са най-уязвими при екстремни горещини.
Сред възможните мерки са повече зелени пространства, засенчване на спирки, площади, детски площадки и пешеходни пространства, зелени коридори и покриви, както и адаптиране на обществените сгради, например с добра вентилация.
Жегата е и въпрос на градско планиране
Нарастващите горещини често се възприемат основно като климатичен проблем. Новото изследване показва защо картината е по-сложна. Климатът определя условията, но начинът, по който изграждаме градовете, може да усили или да намали топлинното натоварване върху хората. Местоположението, вятърът, близостта до море, застрояването, зеленината и характеристиките на повърхностите действат едновременно.
Ако искаме градовете да останат пригодни за живот при все по-чести и интензивни горещи периоди, трябва да знаем не само колко градуса показва термометърът, а къде и защо тези градуси се превръщат в най-голям риск за хората.
Методология на изследванетоПроучването сравнява 26 юли 2006 г. и 26 юли 2025 г. – два горещи периода от различни десетилетия. Резултатите са получени чрез регионално климатично моделиране, а не представляват директно сравнение на измервания от метеорологични станции.Анализът включва 10 населени места, подбрани не само според големината им, а така, че да представят различни условия в страната – Северна, Южна, Западна и Източна България, планински и равнинни райони, близост до море или река, както и различна големина и гъстота на населението.Изследователите анализират едновременно температурата на въздуха, влажността, вятъра и слънчевата радиация и оценяват влиянието им чрез пет показателя за топлинен комфорт и стрес.Това позволява да се разгледа по-важният за хората въпрос: Колко тежко се преживява тази жега? |
Д-р инж. Лидия Витанова е изследовател в институт GATE и доктор по климатология. Работи в областта на градския климат, топлинния стрес и градските топлинни острови, климатичното моделиране и градското планиране. Защитава докторската си степен в Университета в Цукуба, Япония, и е автор на международни научни публикации в областта на градския климат. Автор е и в Климатека.
Заглавна снимка: Климатека
Източници:
Институт GATE, „Екстремни горещини: Как се променя топлинният стрес в българските градове за 20 години“, резултати от атрибутивното изследване, представени от д-р инж. Лидия Витанова, 17 септември 2026 г.
Презентация и моделни резултати от изследването на институт GATE.
Тагове: Климат, Топлинен градски остров, Топлинен стрес, Климатични модели, Градско планиране, Глобално затопляне, Климатични промени, Жеги
