Православната църква почита днес преподобни Сергий, Радонежки чудотворец, преподобна Ефросиния Александрийска.
Този велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.
Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: “Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог” били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.
Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.
Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: “Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници.” След това му дал парченце просфора и добавил: “Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание.” От този момент свети Сергий започнал да показва огромни резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.
Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е наричан игумен на цялата руска земя. А чудесата, които преподобният извършва, никога не са преставали. Хора от цял свят търсят неговото молитвено застъпничество и получават неговата благодатна помощ според вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята мъка, печал, болест или благодарност за чудотворната подкрепа и за бащинската любов и загриженост.
Но, за да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си струва да приведем и един пример за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един руски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови колеги отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те започнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-вече, разбира се, за преподобни Сергий. Отецът отговарял подробно на всичките им въпроси, но най-вече разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многобройните чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът особено се стараел да привлече вниманието на гостите с множество поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал неочаквани и трогателни примери.
Но колко са слепи очите ни и колко са безчувствени сърцата ни! Ние често гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не искаме да повярваме. Така и те – внимателно и с интерес слушали, задавали въпроси, но не могли да разберат каква връзка разказаното има с живота днес. …
На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и казал към св. Сергий, щом толкова много хора са се изцелили тук и ако наистина съществува, да направи така, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и забравил за случилото се.
Не след дълго сякаш настинал. Бил спокоен и силен човек и бил сигурен, че ще изкара болестта на крак. Само че болестта се влошила и той скоро припаднал. Свестил се на болничното легло почни напълно неподвижен. Жена му била притеснена, но Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с болестта, макар че единственото, което бил в състояние да прави било да чете полулегнал. При него идвали всякакви лекари-специалисти и знахари, учели го на специални дихателни упражнения, но нищо не помагало.
Една пролетна сутрин Евгений се събудил от слънцето, което приятно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкова сковано, че вече и това не можел да направи. Тогава неочаквано го връхлетяла смазваща скръб. Той заплакал, заридал: “Господи, не мога повече.” А жена му го прегърнала и казала, че смята да отиде на църква. Евгений останал равнодушен. Така ролите им се разменили. Евгений се отчаял напълно, а жена му се изпълнила с вяра и постепенно се променила. Опитвала се да му вдъхне надежда, а той само държал ръката й и си мислел: “Свършено е!”.
Една събота жена му отново отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: “Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец”. Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този момент някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой познат. Тогава отново чул: “Ставай, Евгений, ти си здрав.” До леглото му стоял непознат стар човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова сила. “Евгений, днес се навършват две години – казал старецът – Помниш ли? Вече си здрав.” След това безшумно излязъл. Евгений опитал да го последва, но старецът сякаш бил изчезнал, а вратата била заключена отвън.
Когато жена му дошла, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил напълно здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал образът на свети Сергий, стар човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили само с трепет и радост да шепнат: “Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!”
Ето така свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм.
Нека, прочее, и ние заедно с тях с вяра да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!
източник: https://www.pravoslavieto.com
