Заместник-кметът призна за порочни практики през годините, обяви предстоящи стъпки по ОУП и отговори на въпросите за пропадналия път и защитения чинар в „Аспарухово“
През годините във Варна са разрешавани отделни строежи, без те да бъдат пряко обвързани с необходимата инфраструктура. Това заяви заместник-кметът Пламен Китипов по време на заседанието на Общинския съвет на 24 септември, предаде СайтЪТ.
Темата беше поставена от жители на различни квартали, които настояха за по-строг контрол върху застрояването и ясна визия за развитието на града. Според тях новите сгради увеличават натоварването върху улиците, водоснабдяването, канализацията и останалите градски системи, без инфраструктурата да се развива със същите темпове.
Китипов призна, че съществува сериозен дисбаланс между правото на собствениците да застрояват частните си имоти и обществения интерес, който изисква нормален достъп, достатъчен капацитет на мрежите и качествена градска среда.
„Това са порочни практики, които са използвани през годините, така че да се разрешават единични строежи, без да бъдат пряко обвързани с необходимата инфраструктура за функционирането им“, заяви заместник-кметът.
Като конкретен пример по време на заседанието беше обсъдена ситуацията в местността „Вилите“ в район „Аспарухово“. Там след активизирането на земните пластове пропадна път, беше засегната подземна инфраструктура, а достъпът до част от имотите беше силно затруднен. Районът се намира непосредствено до строителна площадка за голям жилищен комплекс.
Пред гражданите Китипов потвърди, че проектът за строежа не е съгласуван с ВиК – Варна. По думите му законът не изисква задължително подобно съгласуване.
След реплики от залата той уточни, че инвеститорът е разполагал с изходни данни, но не и със съгласуван проект.
„С изходни данни, а не с проекта. Използвали са вратички, така е, използвали са вратички“, каза Китипов.
Той обясни, че преди началото на строителството е било направено геоложко проучване, което е включено в строителната документация и в доклада на независимия строителен надзор. След пропадането на улицата Община Варна е възложила ново геоложко обследване.
На място се извършват допълнителни проучвания, а взетите проби трябва да преминат през лабораторни анализи. Резултатите трябва да покажат обхвата на процеса и необходимите мерки за укрепване на терена и възстановяване на разрушения път.
Работата на кризисния щаб включва и преглед на цялата налична документация за строежа. Според Китипов на този етап по-коректното определение за случилото се е „локално свличане“, тъй като параметрите и причините за процеса все още се изследват.
Заместник-кметът посочи, че изливането на бетон в района е предприето с цел ограничаване на движението на земните пластове. Граждани и общински съветници обаче поставиха въпроса дали част от бетона не е изливан в основите на самия строителен обект, въпреки заповедта за спиране на строежа.
По време на обсъждането беше повдигната и възможността за строителна забрана в пределени части на Варна. Китипов обясни, че законът позволява тя да бъде въведена за срок до две години с решение на кмета и по изключение да бъде удължена с още една година.
За подобна забрана обаче трябва да има конкретна цел и възможност проблемът да бъде решен в определения срок. От думите му стана ясно, че към момента не е определена мярка, която да даде окончателно решение в рамките на две години.
Проблемът не е само в Общия устройствен план
В отговорите си Пламен Китипов заяви, че проблемите със застрояването на Варна не произтичат единствено от параметрите на Общия устройствен план, а и от начина, по който той е прилаган през годините.
Действащият ОУП позволява развитието на града към периферните територии, но реализацията на тази възможност зависи и от частната инвестиционна инициатива. На практика интересът продължава да бъде насочен основно към вече натоварени части на града.
Китипов съобщи, че работата по процеса, свързан с развитието на Общия устройствен план, продължава. През октомври се очакват конкретни стъпки, но заместник-кметът не уточни дали те ще включват изменение на плана, промяна на отделни параметри или друг вид административна процедура.
Община Варна търси и нов подход, чрез който големите строителни обекти да бъдат обвързвани с изграждането или осигуряването на необходимата инфраструктура. По думите на Китипов това не може да става чрез спиране на разрешенията за строеж, тъй като законът не предоставя такава възможност.
Един от вариантите е изискванията да бъдат поставяни при въвеждането на сградите в експлоатация. Така инвеститорите ще трябва да изпълнят определени условия, свързани с инфраструктурата, преди новите обекти да започнат да се използват.
Китипов постави въпроса и за ролята на главния архитект, който издава разрешенията за строеж. Той подчерта, че при произнасянето по конкретни строителни процедури главният архитект упражнява самостоятелни правомощия по закон и кметът не може да му нарежда какво решение да вземе.
По думите на заместник-кмета именно при издаването на разрешенията през годините често не е търсена достатъчна връзка между новите сгради и дългосрочното развитие на инфраструктурата. Настоящата администрация се опитва да промени този подход и да постави по-ясни условия пред мащабните инвестиционни проекти.
Гражданите поискаха повече прозрачност и предварителна информация за намеренията, които променят облика на кварталите им. В отговор Китипов съобщи, че Общината развива географска информационна система, която трябва да показва по-ясно устройственото развитие на Варна.
Очакванията са чрез нея жителите да получават по-достъпна информация за планираните промени, строителните инициативи и състоянието на градската среда. Системата се разработва с ограничени средства, но се очаква скоро да бъде представена.
Как ще бъде опазен хилядолетният чинар?
По време на заседанието беше поставен и въпросът за защитения чинар в района на бившата фабрика „Първи май“ в „Аспарухово“. Дървото се намира на територия, около която се реализират няколко строителни проекта, и в близост до проблемния участък в местността „Вилите“.
Представител на Националната гражданска инициатива за защита на зелената система на Варна заяви, че чинарът е на повече от 1000 години и е защитен от 1969 г. Основните притеснения са свързани с влиянието на изкопите, тежката техника, запрашаването и бъдещото високо строителство върху кореновата му система.
Гражданите поискаха да разберат дали е изследван реалният обхват на корените и как ще бъде гарантирано, че строителните дейности няма да увредят дървото.
Китипов заяви, че подробният устройствен план за територията предвижда запазването на чинара и необходимите отстояния около него. Той обаче призна, че не разполага с всички подробности и не иска да дава неподготвен отговор.
„Това наистина е ценност. Предвидено е опазването, но не мога да отговоря за подробностите и не искам да импровизирам“, каза заместник-кметът.
Той пое ангажимент да изиска информация от общинските звена, отговарящи за инженерната инфраструктура и озеленяването, за да бъде установено какви предписания са дадени и какви конкретни мерки са предвидени за защита на дървото.
Китипов поиска и входящите номера на подадените от гражданите сигнали, за да проследи движението на преписките и причините, поради които до момента не са получили конкретни отговори.
