При плодови мушици с генетичен дефект, свързан с Паркинсон, почти пълното премахване на магнитното поле удължило живота с около 20%.
Животът на Земята се развива под влиянието на магнитното поле на планетата от милиарди години. То защитава атмосферата от слънчевия вятър, помага на някои животни да се ориентират при миграция и постоянно преминава през телата и клетките ни.
Но може ли това невидимо поле да влияе и върху начина, по който клетките стареят?
Ново изследване на учени от Университета в Нотингам показва, че подобна връзка е възможна. Резултатите са получени при плодови мушици и засега не могат да се пренасят директно върху хора, но разкриват необичаен механизъм, който според изследователите заслужава по-задълбочено проучване.
Учените почти „изключили“ магнитното поле
Екипът използвал специална система за магнитно екраниране, с която намалил естественото магнитно поле около експерименталните животни почти до нула.
Изследвани били две групи плодови мушици. Едната била напълно здрава, а другата имала дефект в гена Pink1 – ген, който при хората е свързан с наследствени форми на ранно начало на болестта на Паркинсон.
Изследователите проследили животните в продължение на 70 дни.
И тогава се появил резултат, който първоначално изненадал дори самите учени.
Мушиците с мутация в Pink1, поставени в почти липсващо магнитно поле, живели с около 20% по-дълго.
Удълженият живот обаче имал цена – физическата им активност се влошила.
При здравите мушици се наблюдавало точно обратното: при силно намаленото магнитно поле те показали по-добро физическо представяне, но животът им се скъсил.
Ключът може да е в „електроцентралите“ на клетките
Обяснението вероятно се крие в митохондриите – малките структури в клетките, които произвеждат голяма част от необходимата им енергия.
По-конкретно учените открили промени в т.нар. Комплекс II, част от системата, чрез която митохондриите произвеждат енергия.
При здравите мушици липсата на нормалното магнитно поле повишила активността на Комплекс II, но заедно с това се увеличило и количеството на супероксид – силно реактивна молекула, която е естествен страничен продукт от производството на енергия.
В малки количества подобни молекули участват в нормалните клетъчни процеси. Когато станат прекалено много обаче, могат постепенно да увреждат клетките.
Това може да обясни защо здравите мушици в експеримента живели по-кратко.
При животните с дефект в Pink1 ефектът бил различен. Повишената активност на митохондриите изглежда частично компенсирала съществуващия генетичен проблем и довела до удължаване на живота им.
Какво общо има това с Паркинсон и Алцхаймер?
Засега учените не са открили лечение за нито едно от двете заболявания чрез магнитни полета.
Откритието по-скоро показва нов възможен път за изследване.
И болестта на Паркинсон, и болестта на Алцхаймер са свързани с нарушения в клетъчните процеси, включително с работата на митохондриите и натрупването на клетъчно увреждане.
Ако учените успеят да разберат как клетките усещат магнитните полета и защо това променя работата на митохондриите, в бъдеще може да се появи възможност този механизъм да бъде използван терапевтично.
„Живеем целия си живот в магнитното поле на Земята. То преминава през телата ни, клетките ни и всеки жив организъм на планетата, а знаем изненадващо малко за това дали и как тази невидима сила влияе върху работата на клетките“, обяснява проф. Лиса Чакрабарти от Университета в Нотингам.
Според нея разбирането на начина, по който клетките реагират на магнитни полета, може един ден да позволи на учените да променят митохондриалната функция при стареене и заболявания.
Резултатите все още са противоречиви
Предишни изследвания също са намирали признаци, че промените в магнитното поле могат да оказват влияние върху живите организми.
При хора например намаленото излагане на магнитно поле е било свързвано с малки промени в представянето при задачи за решаване на проблеми и с изменения в размера на зениците.
Опитите при животни обаче дават противоречиви резултати. При изследвания върху плътността на костите например част от експериментите установяват промени, а други не откриват практически никакъв ефект.
Затова учените подчертават, че областта остава слабо проучена и все още няма окончателен отговор как магнитните полета въздействат върху човешката биология.
Въпросът е важен и за полетите до Марс
Изследването може да има значение и далеч отвъд медицината.
При бъдещи продължителни мисии до Луната и Марс астронавтите ще прекарват много повече време извън защитата на земното магнитно поле.
Вече е известно, че там те са изложени на значително повече космическа радиация. Много по-малко обаче се знае дали самото отсъствие на земното магнитно поле, независимо от радиацията, може да промени работата на човешките клетки.
Според учените това е въпрос, който трябва да бъде изяснен преди продължителни междупланетни мисии.
Изследването е публикувано на 23 септември в научното списание Aging.
Източник: Space.com
