Новият Закон за потребителския кредит може да отслаби защитата именно при малките заеми, предупреждава адв. Мартин Костов. Според анализа му проектът допуска при определени кредити разходите да достигнат 100% от главницата.
Един от най-сериозните проблеми според него е режимът за кредитите до три минимални работни заплати.
При минимална заплата от 620,20 евро за 2026 г. става въпрос за заеми до 1860,60 евро.
Според анализа за тези кредити проектът допуска общите разходи да достигнат 20% от главницата при срок до един месец, 30% при срок от над един до три месеца и до 100% при срок над три месеца.
„На практика: вземаш 1000 евро и след три месеца и един ден дължиш 2000, без да си закъснял нито ден“, посочва адв. Костов.
Той определя това като особено рисково именно за хората с ниски доходи, които най-често прибягват до малки небанкови кредити за ежедневни разходи.
Според него проблемът е, че общият таван на годишния процент на разходите няма да действа по същия начин за тази група кредити.
Риск и след първото просрочие
Костов поставя акцент и върху защитата на потребителите при забава.
По думите му действащият Закон за потребителския кредит ограничава обезщетението при просрочие и не позволява то да надхвърля законната лихва.
В новия проект обаче тази защита не е възпроизведена по същия начин.
Според адвоката това създава риск след пропусната вноска към задължението да започнат да се добавят различни разходи за напомняния, посещения, администриране или извънсъдебно събиране.
Той настоява законът изрично да предвиди, че при забава потребителят дължи само законната лихва върху просрочената сума и да не могат да се начисляват допълнителни такси за събиране.
Костов предупреждава и за скрити допълнителни разходи
Друг риск според анализа е част от реалната цена на кредита да бъде прехвърлена към допълнителни услуги – гарант, застраховка, експресно разглеждане, оценка на риска или административно обслужване.
Костов настоява подобни разходи да бъдат включвани в годишния процент на разходите, когато на практика са условие за отпускането на кредита.
Според него само наименованието на дадена такса или услуга не трябва да позволява тя да остане извън реалната цена, която потребителят плаща.
Няма достатъчно правила срещу натиск при събиране на дългове
В анализа се поставя и въпросът за поведението на кредитори и колекторски дружества.
Костов посочва, че проектът не въвежда подробни ограничения за часовете и честотата на контактите с длъжника, нито достатъчно конкретни правила срещу натиск чрез близки, работодатели или други трети лица.
Той предлага законът да въведе ясни правила за комуникацията с длъжниците, забрана за заплахи и разгласяване на дълга пред други хора, както и възможност потребителят да поиска контактът да се извършва само писмено.
„Законът трябва да пази човека и след подписването“
Според адв. Мартин Костов модернизирането на правилата за потребителския кредит има и положителни страни – включително повече изисквания към информацията, рекламата и оценката на кредитоспособността.
Той обаче смята, че тези промени не са достатъчни, ако едновременно с тях се отслабят ограниченията върху реалната цена на кредита и защитата след изпадане в просрочие.
Сред предложенията му са общият таван на ГПР да важи за всички кредити, да отпадне възможността разходите по малък заем да достигат 100% от главницата и да се запазят строгите ограничения върху сумите, начислявани след забава.
„Истинският тест за закона не е колко страници информация ще получи потребителят. Тестът е дали 1000 евро могат законно да се превърнат в 2000“, заключава адв. Костов.
