В община Варна са регистрирани 101 свлачища, а крайбрежните рискови зони обхващат значителна част от бреговата ивица. Евгений Станимиров поставя акцент върху внимателното планиране на строителството и контрола в райони като „Слънчев ден“.
Данните са заложени в Програмата за опазване на околната среда на Община Варна за периода 2024–2033 г., върху която акцент постави общинският съветник Евгений Станимиров.
По думите му темата трябва да бъде разглеждана особено внимателно на фона на строителството и развитието на рискови територии във Варна. Станимиров подчертава, че градоустройството трябва да бъде съобразявано с наличието на толкова много свлачищни зони, а ключови остават спазването на закона и качеството на укрепителните дейности.
Мартин Златев: „Аспарухово“ се застроява, а инфраструктурата не издържа
Свлачищата по Варненското крайбрежие образуват относително самостоятелен морфоложки комплекс и обхващат близо 55% от дължината на бреговата ивица. От тях 46% са активни, което се равнява на около 17% от дължината на бреговата линия, а останалите са условно консолидирани.
Сред по-съществените свлачища в общината са това по склона на ПСОВ „Златни пясъци“, където като основен фактор е посочено покачването на подземните води, както и свлачището „Трифон Зарезан“, при което свлачищните процеси се разрастват.
Като рискови са посочени още районът на „Кабакум“, местност „Пчелина“, свлачищата „Писател“, „Траката“ и „Слънчев ден“, както и участъци в кв. „Галата“, по ул. „Розова долина“ и по десния склон на „Балъм дере“.
Свлачището в кв. „Галата“ по ул. „Фичоза“ е възникнало през 1987 г., като сред основните причини е посочена липсата на канализация. За свлачището „Писател“ като фактор е отбелязана морската абразия, а „Слънчев ден“ е сред зоните с дългогодишно регистрирани свлачищни процеси.
Станимиров поставя темата и в контекста на сигнали от граждани за промени в терени и растителност в райони около свлачищни зони. По негови думи е необходима по-добра координация между различните звена на общинската администрация.
Отделен акцент Станимиров поставя върху района на „Слънчев ден“, където по данни от общинската програма свлачищни процеси са регистрирани още през 1955 г., а нови активизации са отчетени през 1968 и 1995 г. Именно заради историята на терена той смята, че всяка намеса в района трябва да бъде разглеждана с повишено внимание.
Изсечени дървета без разрешение? Искат проверка на мащабни промени край „Слънчев ден“
Общинският съветник разказва, че е посетил района след сигнали от граждани и е установил разчистване на растителност, прокарване на нов път и оформяне на паркоместа. След отправени от него запитвания от дирекция „Инженерна инфраструктура“ му е било посочено, че не е издавано разрешение за сеч на дървета. Станимиров уточнява, че при почистване на издънки и друга растителност подобна заповед не винаги е необходима, но според него на място се виждат и окастрени дървета, което поставя въпроса за контрола и координацията между отделните звена на Общината.
В програмата е записано и конкретно ограничение за строителството – в свлачищни райони, вписани в регистъра, не се допуска застрояване без изградена канализация. Свлачищните територии са определени като територии с особена териториално-устройствена защита.
Документът показва и че проблемът не е само исторически. През 2023 г. е регистрирано нововъзникнало свлачище в местност „Черноморец“, район „Аспарухово“, под почивна база „Черноморец“. Картата към програмата показва множество регистрирани свлачищни зони както по крайбрежието, така и във вътрешността на общината.
„Градоустройството трябва да бъде много внимателно предвид тези предпоставки“, подчертава Евгений Станимиров.
По думите му укрепителните дейности често са част от строителните проекти, но реалният ефект зависи от спазването на закона и качеството на изпълнението.
