Потребители на механизма „Лична помощ“, родители, законни представители и лични асистенти настояват социалното министерство да обясни какво точно означава заявеното „професионализиране“ на личната помощ. Позицията предизвика силни реакции сред семейства, като част от тях вече говорят и за протести, ако бъде ограничена възможността близък човек да бъде личен асистент.
Отворено писмо до Министерството на труда и социалната политика поставя редица въпроси за бъдещето на механизма „Лична помощ“ и заявеното намерение за неговото „професионализиране“.
Авторите са потребители на лична помощ, родители, законни представители и лични асистенти от страната. Те заявяват, че подкрепят развитието на системата, по-доброто обучение и по-високото качество на услугата, но настояват първо ясно да бъде определено какво държавата разбира под „лична помощ“.
Основното им притеснение е тя да не бъде приравнена с болногледачество, домашна, здравна или дългосрочна грижа.
„Личната помощ не е болногледачество“
В писмото се подчертава, че човек с увреждане не следва автоматично да бъде разглеждан единствено като болен човек.
Според авторите ролята на личния асистент не се изчерпва с хранене, къпане, преобличане и битово обслужване. Основната цел на механизма според тях е човекът с увреждане да има възможност за независим живот, личен избор, образование, работа и участие в обществото.
Особено внимание е отделено на родителите и близките, които от години полагат грижи и в много случаи самите те са лични асистенти.
Те не отхвърлят обученията, но настояват натрупаният практически опит да бъде признат. В писмото се посочва, че родители с години се учат как безопасно да повдигат и позиционират близките си, да разпознават невербална комуникация, болка и дискомфорт, да реагират в кризисни ситуации и да преодоляват ежедневни физически и социални бариери.
„Този житейски опит не превръща родителя в медицински специалист“, посочват авторите, но настояват той да не бъде обезценяван при бъдещи изисквания за квалификация.
Кой ще замества асистента, ако той се разболее?
Един от основните практически въпроси е как ще бъде осигурено заместване при отпуск, заболяване или друго отсъствие на личния асистент.
Според семействата още сега намирането на подходящ заместник е изключително трудно.
Те питат откъде ще бъдат осигурени достатъчно обучени професионални асистенти и какви условия на труд и възнаграждение ще им бъдат предложени.
Поставя се и въпросът дали водещо ще остане правото на човека с увреждане сам да избира кой да бъде негов личен асистент.
Авторите настояват професионализмът да не се свежда единствено до курс или удостоверение. При хора с тежки и комплексни увреждания според тях са необходими доверие и задълбочено познаване на конкретния човек, неговата комуникация, реакции, страхове, потребности и начин на живот.
„Независим живот без достъпна среда остава само намерение“
Друг голям акцент е достъпната среда.
В писмото се посочва, че не може от хората с увреждания да се очаква да учат, работят и участват активно в обществото, ако физическите бариери още от входа на дома им правят това практически невъзможно.
Поставени са въпроси за достъпните тротоари, обществения транспорт, административните, образователните, културните и спортните сгради, както и за достъпните санитарни помещения.
Същото според авторите важи и за трудовата реализация. Те настояват наред с очакванията към хората с увреждания да работят да има адаптирани работни места, подкрепена заетост, достъпен транспорт и реални инструменти за работодателите.
Девет въпроса към социалното министерство
В отвореното писмо са поставени девет конкретни въпроса. Сред тях са какво точно ще означава „професионализиране“, ще има ли задължителна квалификация или сертифициране и как ще бъде отчетен опитът на родители и близки.
Семействата искат отговор още как ще бъде организирано заместването на асистентите, как ще бъдат привлечени достатъчно външни професионалисти, как ще се разграничат личната помощ и болногледачеството и какви мерки ще бъдат предприети за достъпна среда и трудова реализация.
Последният въпрос е как ще бъде гарантирано, че контролът върху механизма защитава публичния ресурс, без да унижава или да поставя под презумпция за съмнение асистента и човека с увреждане.
Семейства заговориха и за протести
Публикуването на позицията предизвика остри реакции сред родители и лични асистенти.
В коментарите се повтаря опасението, че евентуални нови квалификационни изисквания могат да поставят семейните асистенти в несигурност. Родители питат защо дългогодишният им практически опит не би бил достатъчно признат и дали ще се налага да преминават допълнителни курсове, за да продължат да се грижат за собствените си деца и близки.
Част от коментиращите заявяват готовност за протести и стачни действия, ако промените доведат до отпадане на семейни асистенти или ограничаване на избора кой да предоставя личната помощ.
Друг поставен проблем е финансовият натиск върху семействата. В един от коментарите родител настоява да се обсъди и актуализиране на финансовата подкрепа по чл. 8д, като посочва значителните разходи за логопед, психолог и ерготерапия.
Това обаче е отделно искане, изразено в обществената реакция, а не част от самото отворено писмо.
Авторите на писмото завършват с позицията, че професионализирането на личната помощ трябва да започне и с професионализиране на системата, която я организира.
„Зад всеки механизъм, методика и отчет стои човек“, подчертават те и настояват достойнството, правото на избор и възможността за собствен живот на хората с увреждания да бъдат отправна точка при бъдещите промени.
