Само за седмица през 1912 г. са подбрани 79 моряци за 11 наблюдателни поста от Шабла до Маслен нос. Задачата им е денонощно да следят морето и незабавно да предупреждават Щаба на Флота за движението на плавателни съдове.
На 11 октомври 1912 г. е поставено началото на организираното българско брегово наблюдение – създадена е Семафорно-наблюдателната служба при Военноморските сили.
Идеята за такава структура се появява още преди Балканската война, но първоначално не получава одобрение от Министерството на войната. С приближаването на военния конфликт обаче необходимостта от постоянно наблюдение на морето става все по-голяма.
При обявяването на мобилизацията на Флота със заповед от 17 септември 1912 г. новата служба вече е включена в структурата на Неподвижната отбрана.
79 моряци за 11 поста
Организирането на службата е възложено на капитан II ранг Димитър Добрев, призован от запаса на 20 септември 1912 г.
Само за една седмица той успява да подбере личния състав за бъдещите 11 семафорно-наблюдателни поста – общо 79 подофицери и матроси.
Изготвена е и първата инструкция, която определя начина им на работа.
Постовете са разположени на ключови точки по цялото българско Черноморие – Шабла, Калиакра, Каварна, Екрене, Св. Константин, Галата, Камчия, Емине, Месемврия – днешен Несебър, Созопол и Зайтин – днешния Маслен нос.
За първи ръководител на службата е назначен мичман I ранг Никола Тодоров, който остава на този пост до края на войната.
Морето се наблюдава денонощно
На 11 октомври със Заповед по Флота официално е обявен личният състав на 11-те поста.
Главната им задача е изключително важна във военно време – денонощно наблюдение на морето, откриване на движението на плавателни съдове и незабавно предаване на информацията към Щаба на Флота.
Военнослужещите използват всички налични по това време средства за сигнализация.
Техническите възможности са ограничени, но наблюдението не прекъсва и се превръща във важна част от защитата на българското крайбрежие.
Системата се разширява и към Дунав
Създадената по време на Балканската война служба продължава да се развива и след 1912 г.
Между 1913 и 1917 г. към нея са добавени още 14 наблюдателни поста по река Дунав и девет по Беломорското крайбрежие.
Така първоначалната система от 11 черноморски поста постепенно се превръща в основа на организираното брегово наблюдение в България.
Днес традициите на Семафорно-наблюдателната служба се продължават от военно формирование 32300 – Варна, подчинено на Щаба на Военноморските сили.
