Предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина предизвикаха възражения от магистър-фармацевти, собственици на семейни аптеки. Те предупреждават, че допълнителната отчетност и обменът на данни в реално време не гарантират решаване на проблема с недостига на лекарства. На 20 октомври в София ще се проведе пресконференция, на която ще бъдат поставени въпросите за ефекта, разходите и последствията от законодателните предложения.

Ще могат ли българските пациенти по-лесно да намират необходимите им лекарства, или новите законови изисквания ще доведат основно до повече административни задължения за фармацевтичния сектор?

Този въпрос поставя Инициативен комитет от магистър-фармацевти, собственици на семейни аптеки, след като парламентарната Комисия по здравеопазването прие на първо гласуване промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Как лекарствата да са по-достъпни, без аптеките да изчезват? Фармацевти търсят решение

Предложенията предвиждат засилване на контрола, проследимостта и обмена на информация за лекарствените продукти. Според представителите на инициативния комитет обаче остава неясно как тези мерки ще доведат до реално подобряване на достъпа до медикаменти.

Фармацевтите настояват за открит институционален диалог преди окончателното приемане на промените.

Повече данни означават ли повече налични лекарства?

Основното възражение на инициативния комитет е свързано с предложеното разширяване на обмена на данни в реално време.

Според фармацевтите събирането на допълнителна информация само по себе си не може да предотврати недостига на лекарства.

Те поставят въпроса как държавните институции ще използват тези данни, за да установяват навреме риска от липси и да предприемат конкретни действия.

От комитета подчертават, че общественият резултат трябва да се измерва не с количеството събрана информация, а с възможността пациентът действително да получи предписаното му лечение.

„Дефицитът на лекарства не се решава автоматично чрез генерирането на още данни. Данните са средство, а не резултат“, се посочва в позицията.

Помощник-фармацевтите срещу промяна на МЗ: Предупреждават за хаос в аптеките

Защо фармацевтите поставят под въпрос промените в СЕСПА?

Особено внимание се отделя на предложените изменения, свързани със Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА).

Според инициативния комитет при предходни обществени обсъждания вече са били повдигани въпроси за практическата приложимост на обмена на информация в реално време, необходимите инвестиции и затрудненията за участниците в лекарствената верига.

Фармацевтите настояват да стане ясно какво се е променило оттогава и какви нови анализи доказват необходимостта от допълнителните задължения.

Те искат отговор и на въпроса дали са проведени практически технически изпитвания с различните участници в системата.

Според тях е необходимо да бъде представена и оценка на разходите за изграждане, интегриране и поддържане на новите информационни решения.

Наличност в склад не означава лекарство в аптеката

Един от аргументите на фармацевтите е, че лекарствената верига има сложна организация, която не може да бъде сведена единствено до обмен на информация.

В нея участват производители, притежатели на разрешения за употреба, търговци на едро, складове и аптеки, като всеки изпълнява различни функции.

Не всички търговци на едро доставят директно до аптеките, а наличието на определен медикамент в склад не означава, че той може незабавно да достигне до конкретен пациент.

Освен това отделните логистични операции невинаги се отразяват едновременно в информационните системи.

Според инициативния комитет законодателните решения трябва да отчитат тези особености, за да не се създават допълнителни затруднения без доказана полза.

Кой ще поеме разходите за новите изисквания?

Фармацевтите поставят и финансовия въпрос.

Ако държавата въвежда нови технологични и административни задължения, трябва да бъде ясно колко ще струва тяхното изпълнение и кой ще поеме разходите.

От инициативния комитет настояват да се представят аргументи защо е избран точно този модел, какви алтернативи са разгледани и дали очакваните ползи оправдават необходимите инвестиции.

„Кой има полза от промяната и кой ще плати цената за нея?“, питат от комитета.

Те уточняват, че въпросът не представлява обвинение към конкретна институция или участник в лекарствения сектор, а е част от необходимия обществен дебат за прозрачността на законодателния процес.

А какво ще спечели пациентът?

Според фармацевтите най-важният въпрос остава дали новите правила ще намалят случаите, в които пациентите не могат да открият предписаните им медикаменти.

Те настояват да бъде обяснено дали системата ще може не само да регистрира липсите, но и да задейства механизми за тяхното предотвратяване.

Поставя се и въпросът кой ще носи отговорност, ако въпреки допълнителната отчетност определени лекарства продължат да липсват.

Инициативният комитет смята, че преди окончателното приемане на законодателните промени трябва да бъдат изслушани всички засегнати страни, включително професионалните организации и представителите на пациентите.

Пресконференция на 20 октомври в София

За да бъдат обсъдени спорните въпроси, Инициативният комитет от магистър-фармацевти организира пресконференция на 20 октомври от 11:00 часа в Националния пресклуб на БТА в София.

Събитието ще премине под въпроса „Кой има полза от промените в СЕСПА?“.

За участие със собствени позиции и становища са поканени представители на БГФарма, АРФаРМ, БАТЕЛ, пациентски организации и други заинтересовани страни от лекарствения сектор.

Организаторите подчертават, че целта не е всички участници да защитават еднаква позиция, а да бъдат чути различните аргументи.

Според тях истинският институционален диалог предполага публични отговори на поставените въпроси, оценка на последствията и ясно обяснение как законодателните решения ще помогнат на пациентите.

„Лекарствената политика не трябва да се измерва по броя на събраните данни. Тя трябва да се измерва по това дали пациентът намира необходимото му лекарство“, заявяват от инициативния комитет.

Очаква се пресконференцията да постави във фокуса на обществения дебат не само техническите параметри на предлаганата реформа, но и нейното реално отражение върху достъпа до лекарства в България.