Решение по дело C-598/24 уточнява кога текст от социална мрежа представлява авторско произведение и при какви условия медиите могат да го използват при отразяване на актуални събития.
Дори кратък текст, публикуван в социална мрежа, може да се ползва със закрила на авторското право, ако представлява оригинално интелектуално творение на своя автор.
Това следва от решение на Съда на Европейския съюз от 3 септември 2026 г. по дело C-598/24, Gândul Media Network.
Съдебният акт разглежда важни въпроси за границите между авторското право, свободата на информация и журналистическото отразяване на актуални събития.
Как публикация на учителка във Facebook стига до Съда на ЕС?
Спорът възниква в Румъния.
През септември 2021 г. учителка публикува във Facebook текст от 22 реда, озаглавен „Кратък наръчник за родители в началото на учебната година“.
В публикацията тя изразява позицията си относно практиката родители да подаряват подаръци на учители.
Няколко дни по-късно онлайн изданието Gândul публикува журналистически материал, в който възпроизвежда целия текст без предварително разрешение от авторката.
Впоследствие към публикацията са добавени името на авторката и връзка към първоначалния текст.
Учителката завежда дело за нарушаване на авторските ѝ права.
След разглеждане на спора от националните съдилища Върховният касационен съд на Румъния отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Има ли авторско право върху кратките публикации?
Съдът на ЕС уточнява, че текст в социална мрежа може да представлява произведение по смисъла на Директива 2001/29/ЕО.
Основното условие е той да бъде оригинално интелектуално творение, което отразява личността на автора чрез неговите свободни и творчески решения.
Самата дължина на текста не е решаваща.
Няма определен минимален брой думи, който автоматично да гарантира или изключва авторскоправната закрила.
Не е решаващо и обстоятелството, че произведението е публикувано в социална мрежа.
Преценката дали конкретният текст отговаря на условията за закрила следва да бъде извършена от националния съд.
Могат ли медиите да възпроизвеждат публикации без разрешение?
Втората част на решението засяга изключението от авторското право при отразяване на текущи събития.
Съдът на ЕС приема, че държавите членки могат да ограничават допустимото използване на защитени произведения за тази цел до кратки откъси, ако ограниченията са пропорционални и не обезсмислят журналистическото изключение.
Това означава, че възпроизвеждането на цял текст не е автоматично допустимо само защото публикацията е предизвикала обществен интерес.
Използването трябва да бъде оправдано от информационната цел и да се съобразява с правата на автора.
Съдът обръща внимание и на необходимостта от посочване на източника и името на автора при условията, предвидени в директивата.
Може ли комерсиална медия да се позове на журналистическото изключение?
Особено важен е другият извод на Съда на ЕС.
Според решението държавите членки не могат да въвеждат обща забрана за извличане на пряка или непряка търговска или финансова полза от използването на произведения при отразяване на текущи събития в рамките на разглежданото изключение.
Съдът отчита, че медиите изпълняват обществена функция, но обичайно извършват и икономическа дейност, необходима за функционирането им.
Следователно търговският характер на една медия не изключва автоматично възможността тя да се позове на предвиденото в правото на ЕС изключение за отразяване на актуални събития.
Това обаче не означава неограничено право да се копират чужди публикации.
Какво означава решението за журналистите и онлайн изданията?
Решението по дело C-598/24 е важно за редакционната практика, тъй като потвърждава няколко принципа.
Публичният достъп до публикация в социална мрежа не означава непременно, че съдържанието ѝ може да бъде свободно възпроизвеждано.
Кратките текстове също могат да бъдат защитени, ако отговарят на изискването за оригиналност.
Същевременно правото на ЕС допуска определени изключения за журналистическо отразяване, които трябва да осигуряват справедлив баланс между защитата на авторите и свободата на информация.
Съдът на ЕС дава тълкуването на приложимите европейски правила, а окончателното решаване на конкретния спор остава задача на компетентния национален съд.
