Изкуственият интелект може да изпитва затруднения при разпознаването на българска реч, обработката на документи на кирилица и разбирането на административна терминология. За тези рискове предупреждава Икономическият и социален съвет (ИСС), който предлага специална национална програма за българския език и изисквания към AI системите, използвани от държавните институции.
Българският език може да остане по-слабо представен в развитието на изкуствения интелект, ако не бъдат предприети целенасочени мерки за създаването на качествени езикови ресурси. Това е един от изводите в становище на Икономическия и социален съвет, прието на 16 октомври 2026 г.
Според документа бързото развитие на големите езикови модели създава риск езиците с по-ограничени цифрови ресурси, сред които е и българският, да бъдат недостатъчно представени в данните, използвани за обучение и оценяване на AI системите.
Това може да се отрази върху точността на отговорите, разпознаването на реч и обработката на документи на кирилица.
Какво се случва, ако изкуственият интелект не разбира добре български?
Проблемът далеч не се ограничава до разговорите с чатботове. Все повече дигитални услуги могат да използват изкуствен интелект за обработка на заявления, предоставяне на информация и подпомагане на решения, които засягат гражданите.
ИСС обръща внимание, че езиковата достъпност е особено важна при работа с административни документи, социални и здравни услуги, образователно съдържание, потребителски жалби и автоматизирани решения.
Например система, която не разпознава достатъчно точно българска реч или не обработва правилно административен документ, би могла да затрудни гражданина при използването на електронна услуга.
Друг риск е изкуственият интелект да не обясни достатъчно разбираемо решение, което човек трябва да провери или оспори.
Това са възможни последици от недостатъчната езикова пригодност, посочена като проблем в становището, а не конкретно установени случаи на нарушения.
Предлагат държавните AI системи да доказват, че работят на български
Една от най-съществените препоръки на ИСС е при обществените поръчки и внедряването на изкуствен интелект в публичния сектор да се изисква доказана функционална пригодност на български език и кирилица.
Според съвета това трябва да включва правилна обработка на документи, разбираеми обяснения, работа с българска правна и административна терминология, достъпност за хора с увреждания и разпознаване на българска реч при гласовите услуги.
По този начин качеството на работата с български език би се превърнало в конкретно изискване при избора на технологични решения за държавната администрация.
Национална програма „Български език и кирилица в изкуствения интелект“
ИСС предлага разработването на специална национална програма, насочена към създаване, поддържане, тестване и споделяне на качествени български езикови ресурси.
Те трябва да включват не само текстове и речеви данни, но и терминологични, образователни, административни, научни, културни и архивни материали.
Целта е тези ресурси да подпомагат обучението и оценяването на системи с изкуствен интелект, като се спазват изискванията за авторско право, защита на личните данни и етичните стандарти.
България вече участва в европейския консорциум за езикови технологии ALT-EDIC чрез Института за български език на БАН. Според ИСС обаче е необходима по-широка координация между държавните институции, научната общност, културните организации, бизнеса и гражданския сектор.
Предложената национална програма трябва да надгради това участие и да използва възможностите на европейските инициативи за езикови технологии.
От Икономическия и социален съвет подчертават, че равнопоставеният достъп до изкуствен интелект не се изчерпва с наличието на интернет и дигитални умения. Необходимо е технологиите надеждно да разбират и обработват езика, на който гражданите общуват с институциите.
Националната програма и изискванията към държавните AI системи засега са предложения на ИСС, а не вече приети мерки.
Източник: Икономически и социален съвет, Становище ИСС/4/116/2026 „Въвеждане и прилагане на изкуствения интелект“, прието на 16 октомври 2026 г., точки 1.27–1.28 и 4.17–4.18, 4.28–4.30.
