Приживе са нямали собствен дом. След смъртта си намират последен покой сред камъни, бурени и отпадъци. Снимки от гробищния парк край варненското село Тополи, предоставени на редакцията на „СайтЪТ“, показват тревожното състояние на участък, предназначен за социални погребения. Там се погребват хора без дом, без близки, които да поемат погребението им, или без финансови възможности за достойно изпращане.
Черни кръстове стърчат сред неравни насипи, покрити с едри камъни и строителни отломки. На места растителността е обхванала гробовете, а непосредствено до тях се виждат разпилени отпадъци. Няма оформени алеи, няма поддържано пространство, което да напомня, че тук почиват човешки същества.
Според информацията, предоставена на редакцията, в този участък практически липсва подходяща почва за оформянето на гробните насипи. Вместо пръст по повърхността се виждат предимно камъни и скални късове.
Варненец чака 10 години, за да разбере къде са останките на родителите му
Снимките показват не просто неподдържана част от гробищен парк, а място, което поставя тежки въпроси за отношението към най-уязвимите хора в обществото.
Хора, които нямат кой да изпрати
Социалните погребения са предназначени за хора, чието погребение не може да бъде организирано и заплатено от близки или от самите тях приживе, при условията, определени от общината.
Сред тях има бездомни, самотни и социално слаби граждани. Хора, чиито съдби често остават невидими за обществото още докато са живи.
Някои са прекарали последните си години без сигурен покрив над главата. Други са останали без семейна подкрепа, без средства и без възможност за нормален живот.
Но бедността не би трябвало да определя и отношението към човека след смъртта му.
Защото между скромното погребение и липсата на елементарна грижа има огромна разлика.
Камъни вместо пръст
На предоставените снимки се виждат редици от черни кръстове, забити в насипи от камъни и твърда земна маса. Някои са наклонени, а около други има натрупани скални късове.
Особено тревожна е информацията, че теренът не разполага с достатъчно подходяща пръст за оформяне на гробовете.
Ако това бъде потвърдено, възниква въпросът защо именно такъв участък е определен за социални погребения и какви мерки са предприети за осигуряване на подходящи условия.
Не по-малко смущаваща е гледката на отпадъците в непосредствена близост до гробните места.
Един гроб не се нуждае от скъп паметник, за да бъде достоен. Но се нуждае от грижа, поддръжка и уважение.
Кой носи отговорност?
Гробищният парк край Тополи се стопанисва от общинското дружество „Обреди“ ЕООД. Случаят поставя въпроси както към дружеството, така и към Община Варна.
Кой е определил този терен за социални погребения? Извършвана ли е оценка на почвата и условията за погребване? Осигурява ли се допълнителна земна маса там, където теренът е каменист? Кой следи състоянието на гробовете и прилежащите пространства? Какви средства се отделят за поддръжката им?
Това са въпроси, на които обществото има право да получи конкретни отговори.
Редакцията на „СайтЪТ“ ще потърси позицията на отговорните институции за състоянието на участъка и организацията на социалните погребения.
Достойнството не трябва да зависи от парите
Варна е град, в който всяка година се изграждат нови жилищни комплекси, хотели и обществени пространства. Град, който говори за инвестиции, развитие и европейски стандарти.
Но европейското отношение към човека не се измерва единствено с новите сгради и благоустроените булеварди.
То се измерва и с това как обществото се отнася към онези, които не могат да платят за нищо – дори за собственото си погребение.
Тези хора може да са нямали средства. Може да са живели сами, без дом или без подкрепа. Но са имали имена, живот, минало и човешко достойнство.
И ако обществото не е успяло да им осигури достойни условия приживе, поне след смъртта им не бива да ги оставя в забрава.
Защото бедността може да отнеме на човека дома, сигурността и спокойствието. Но не бива да му отнема правото на достоен последен покой.
