Дърво може да изглежда здраво, но да крие сериозни вътрешни увреждания след неправилно подрязване. Същевременно липсата на единни правила за наблюдение и отчетност на градската растителност затруднява проследяването на нейното състояние. Два парламентарни въпроса поставят на дневен ред безопасността и поддръжката на дърветата в българските градове.
Колко сигурни са дърветата, покрай които ежедневно преминават хиляди хора? И кой следи дали след подрязване те остават здрави и устойчиви? Тези въпроси стават все по-важни на фона на сигналите за опасна градска растителност и необходимостта от по-ефективен контрол върху поддръжката ѝ.
Народният представител Олга Борисова от „Прогресивна България“ е отправила два парламентарни въпроса до министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Те засягат както последиците от неправилната санитарна резитба, така и необходимостта от единни правила за регистриране и проследяване на състоянието на дърветата в населените места.
Дървета могат да изглеждат здрави, но да са увредени отвътре
В първия документ се обръща внимание на риска от неправилно извършена резитба на дълготрайна декоративна растителност.
Посочва се, че при отстраняване на големи клони и недостатъчна обработка на отрезите могат да възникнат условия за развитие на гъбични инфекции и гниене на дървесината.
В резултат вътрешната структура на дървото може постепенно да се компрометира, без това непременно да бъде очевидно при повърхностен оглед.
Подобни увреждания са сред възможните фактори за загуба на устойчивост и падане на клони или цели дървета в паркове, пешеходни зони и други обществени пространства.
В парламентарното питане се настоява за яснота относно правилата за санитарна резитба, квалификацията на изпълнителите и последващия контрол върху извършените дейности.
Кой следи състоянието на дърветата след подрязването им?
Един от поставените въпроси е дали Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвижда инициативи за въвеждане на допълнителни фитосанитарни изисквания и оценки на здравословното състояние на дърветата.
Борисова поставя и въпроса за разработването на единни методически указания или национален стандарт за извършване на санитарни резитби.
Търси се яснота и относно възможностите за по-строги правила за квалификацията на лицата, които извършват подрязването, както и за последващия контрол върху работата им.
Предлагат единни електронни регистри на градската растителност
Вторият парламентарен въпрос поставя друг проблем – начина, по който общините поддържат информацията за зелените площи и дърветата.
В него се посочва, че съществуващата нормативна рамка предвижда публични регистри на озеленените площи и периодична проверка на компенсаторното залесяване, но липсва единна методология за тяхното водене, прозрачност и дигитализация.
Това, по изложените в документа аргументи, затруднява проследяването на развитието и състоянието на растителността, включително когато тя е придобита или засадена с публични средства.
Затова се поставя въпросът дали министерството ще предприеме стъпки за въвеждане на единни, публично достъпни електронни регистри, базирани на географски информационни системи.
Подобна организация би позволила по-системно събиране и проследяване на информацията за градската растителност, ако бъде разработена и приложена на практика.
Ще бъдат ли въведени общи правила за всички общини?
Двата документа поставят взаимносвързани въпроси – кой контролира начина, по който се поддържат дърветата, и как общините проследяват тяхното състояние във времето.
Олга Борисова настоява за информация дали се предвиждат национални стандарти, методически указания и по-ефективни механизми за наблюдение на градската растителност.
Към момента документите представляват парламентарни въпроси, а не приети законодателни промени или официално установени нарушения от конкретни общини.
Темата обаче засяга пряко безопасността на хората. Защото поддръжката на градската зеленина не се изчерпва с подрязването на клони и засаждането на нови дървета – необходимо е да се знае какво е състоянието на съществуващите, кой отговаря за тях и как се гарантира, че няма да се превърнат в риск за минувачите.
