Спасяването на улично куче, паднало в дълбока шахта, отвори още по-дълбока тема за размисъл за трудната комуникация и стиковка между институциите, които трябва да отреагират в подобна ситуация, бързо и адекватно, непосредствено след подаден сигнал, установи репортерска проверка на СайтЪТ.
Днес около 18 часа в групата Animals SОS – помощ за животни в беда! (кучета, котки и др.) се появи следното съобщение, споделено от варненка:
“Здравейте от Варна, има пострадало куче, паднало в шахта. След подаден сигнал до 112, никой не дойде. Единственото, което успяхме да направим за душичката, бе да му спуснем вода с кофа.
Молим за помощ.
Шахтата се намира на ул. “Атанас Москов”, малко след Примекс има отбивка надясно, Т-образно кръстовище, шахтата е точно на ъгъла на кръстовището”.
Млад мъж сподели апелът за помощ в група “Варна” , където именно го видя и репортер на СайтЪТ.
Както всички хора и ние се трогнахме от съдбата на клетото животинче и започнахме да търсим начин дапомогнем. Споделихме с познати огнеборци, които винаги и задължително откликват в подобна ситуация без да се замислят и винаги мисията им е увенчана с успех. Оказа се обаче, че според приета наскоро наредба, пожарникарите, дежурни на смяна, дори при добро желание, нямат право да действат на подадени сигнали от тел . 112 директно, а трябва тези сигнали да бъдат насочени към дежурните в Община Варна, откъдето да бъдат взети мерки, в случай че се касае за бедстващи животни.
Направихме опит да звъннем на дежурния телефон, но никой не вдигна. В същото време дамата, пуснала сигнала в групата, отново настойчиво позвъни на тел. 112 и сподели:
“Разговарях на 112 с дежурен община Варна, обеща съдействие за обезопасяване, а после се опитаха да ме свържат с пожарната – те отказаха. Но никой не иска да извади кучето”.
Потърсихме за съвет и съдействие управителя на приюта в Каменар Йордан Биков. Той от своя страна направи всичко възможно да се свърже с природозащитна организация, която наскоро е съдействала в сходна ситуация, тъй като приюта не разполага с обучени хора за подобни екстремни дейности. За съжаление предвид късния час вероятно, от там също никой не вдигна телефона. От своя страна той ни информира, че се е свързал с дежурните в община Варна, от тях е разбрал, че от пожарната не са отказали съдействие, а са обяснили, че ще отидат сутринта на място, но настояват да има ветиринар, който да упои животното, за да не ухапе някого.
По наша информация, хора от “бойния екип”, който работи на терен, никога не биха поставили подобно условие и въпреки риска от агресивно поведение от страна на стресирано животно, до момента не е отказвано съдействие при спасяването на куче, котка, да не говорим за човек.
Докато се опитвахме да разберем кой в случая може да реагира адекватно и светкавично, като загубихме около час и половина за това, се оказа че младежи са успели да спасят бедстващото животно. Разбрахме само, че младият човек, който е извадил животинчето, се казва Георги.
Тук възниква въпросът, ако това момче не е обучено, дали подобна емоционална и чисто човешка постъпка не крие риск за неговото здраве и живот?!. Запознати обясниха за медията ни, че спускането в отходна шахта е изключително опасно начинание, поради риск от задушаване сред изпаренията. Подобен случай е известен преди години, когато работник загина при подобно спускане. В случая очевидно и кучето, и неговите спасители са имали късмета да се срещнат на дълбокото, но не толкова опасно място, което от община Варна са поели ангажимент да обезопасят.
Всичко е добре, когато свършва добре. Хубаво е, че всички реално по веригата имат доброто желание да помогнат, но “разваленият телефон” между гражданите и институциите губи ценно време, което може да се окаже фатално в някоя друга подобна ситуация.
