„Едва ли който и да било парламент би си позволил лукса да остави българския народ, общините и гражданите без финансиране. Тази теоретична възможност отпадна – има удължение на удължението на бюджета, така че да кажем на хората, че пенсии, плащания в държавния сектор са осигурени и те ще продължат така, както и досега“. Това заяви народният представител от „БСП за България“ проф. Румен Гечев в ефира на Nova News.
Социалистът посочи различията между исканията на социалистите и заявките на управляващата коалиция ПП-ДБ и ГЕРБ по отношение на бюджета: „Това, което те казват, е България не само да остане на последно място в ЕС, но да става все по-последна. Ако се изпълни това, което колегите от десницата искат – да замразим социалните плащания, да не увеличаваме стимулите в потреблението, да няма пари да стимулираме производството и да поддържаме нисък бюджетен дефицит, значи със сигурност ние ставаме все по-последни в ЕС. Ние от БСП не искаме това“, категоричен бе проф. Гечев.
Той даде пример със страни като Румъния, Швеция и Дания, които не искат да влизат в Еврозоната: „Трябва да отговорим на българските граждани защо едни страни искат, а други не искат. Т.е. ако ние искаме сега и веднага да влезем в Еврозоната, въпросът, на който трябва да отговорим, е какви ще бъдат последствията за българската икономика. Ние от БСП считаме, че трябва да влезем в Еврозоната, но мислим, че в момента не сме готови. Това го казва и Еврозоната – и от ЕК, и от ЕЦБ ни казаха, че не отговаряме на изискванията и че трябва да забравим за влизане в Еврозоната 1 януари 2024 г., а евентуално 2025 г. – това, което ние твърдяхме, се потвърждава“, обясни проф. Гечев.
В предаването „Ревизия“ социалистът заяви: „Никой досега не е показал разчети. Ние поискахме от БНБ – това е официалната институция, която трябва да направи анализ за плюсовете и минусите, те отказаха и предоставиха нещо, което аз наричам пасквил – неподписан, без изходящ номер. Т.е. БНБ отказа на парламента на България да се подпише с изходящ номер. И знаете ли защо? Защото в
Управителния съвет на БНБ са на различно мнение – едни считат, че моментът е подходящ, други – че не е“, каза проф. Гечев.
И попита: „Защо след като в България са най-ниски заплатите, доходите, след като са най-ниски данъците в ЕС, защо десните твърдяха, че това ще доведе до по-големи инвестиции и са против въвеждането на европейските прогресивни данъчни облагания?”, каза социалистът и опроверга твърдението, че след въвеждането на плоския данък в България има ръст на преките чужди инвестиции, като посочи че спрямо статистиката инвестициите в страната при плосък данък са 4 пъти по-малко, отколкото при прогресивния.
Проф. Гечев заяви още, че докато няма върховенство на закона в България, няма да има и чужди инвестиции: „Това обясняваме и ние, че ниските данъци не са факторът, който единствено привлича инвестиция“, каза той и даде пример с Китай, където данъците са в пъти по-високи от България, но има огромен брой чужди инвестиции.
Социалистът посочи, че БСП няма да предложи при разглеждането на този бюджет да се премине към прогресивна данъчно облагане, защото това не е редно да се случва в средата на годината: „Но за другата година, ние не сме се отказали. Пет пъти внасяме в последните 10 години предложение за прогресивно данъчно облагане. Прогресивното данъчно облагане е облагане, което е приложено в 95% от страните членки на ООН, а колеги от десницата в България твърдят, че плоският данък е десен, че не бива да се въвежда прогресивно данъчно облагане, те говорят за евроатлантически ценности. Страните с плосък данък в момента още са Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан и Монголия. Като дойдат при вас колегите от десницата, ги попитайте каква е тази евроатлантическа ценност от Средна Азия в данъците?“, каза проф. Гечев и допълни, че няма нито една страна, която да е станала развита благодарение на плоския данък.
„Когато при вас идват десните и обясняват, че дефицитът трябва да ни е по-нисък, отколкото в развитите страни, че дългът ни трябва да е 6 пъти по-нисък отколкото във Франция и ние ще достигнем Франция, значи това са хора, които не ги четат тези числа“, каза още социалистът.
Попитан относно дали състоянието с хазната е наистина толкова тежко, колкото твърдеше служебното правителство, проф. Гечев отговори: „Когато се говори с числа, трябва да се подхожда научно и обективно. По кой показател България 2022 г. е била зле? Първо, дефицитът е 3% от БВП, което е отлично. Второ, дългът ни в БВП не е ли 23,5%, което е отлично. Икономически растеж – 2,7%, два пъти по-високо от Еврозоната, не е отлично, но е добре. Фискалният резерв – януари 2023 г. е 14 млрд. лв.“, посочи социалистът.
По отношение на дълга, той обясни: „По сметките, които имаме в момента, дългът от 40 и няколко млрд. ще стане близо 70 млрд. лв. през 2025 г., което не звучи
добре. Само че икономистите винаги измерват дълга спрямо БВП, а той 2025 г. при този лош сценарий, ще бъде 33% от БВП, т.е. ние ще бъдем два пъти под тавана на ЕС и ще бъдем три пъти по-добре от европейските страни. Така че колегите от десницата, които казват: „А, какво ще стане сега“ и цитират едни числа, които звучат страшно – те ви лъжат, обикалят студиата и говорят небивалици“, каза проф. Гечев.
