През 2024 г. или най-късно в началото на 2025 г. в България ще започне изграждането на станция за радиоастрономически наблюдения на ниски честоти, част от голям паневропейски телескоп, разказа днес във Варна доц. д-р Антоанета Антонова, председател на Съюза на астрономите в България (САБ) и член на УС на Европейския астрономически съюз, предаде СайтЪТ. Тя посочи, че радиотелескопът ще може да работи както самостоятелно, така и като елемент от Големия европейски радиотелескоп, който се простира от Великобритания, Нидерландия, Латвия, Швеция, Германия, Италия, Полша, а България е най-югоизточната му точка.
“Самият апарат ще има възможност да работи по много задачи, като най-важното е, че ще добива информация, която няма как да се получи с оптически инструменти.
Със станцията ще се работи по космологични и извънгалактични задачи, ще се извършва характеризиране на атмосфери и магнитни полета на планети”, коментира още Антонова.
Предвижда се телескопът да бъде изграден под връх Рожен. Конструирането на станцията и монтажът на телескопа и антените ще бъде извършено от специалисти от Нидерландия.
Доц. Антонова каза още, че успоредно с това, в момента в страната ни се работи по още един голям проект.
“В близко бъдеще предстои да започне работа новият оптичен телескоп на обсерваторията в Рожен. Той вече е монтиран и се тества. Телескопът ще дава възможност за всякакви видове астрономически изследвания – от такива в рамките на Слънчевата система до звезди и далечни галактики”, разясни астрономът.
Антонова разказа още, че през тази година страната ни е станала съвносител на документ за вземане на мерки по опазване на нощното небе от вредни замърсявания, причинени от минисателитни съзвездия, които пречат на наблюденията на астрономите в световен мащаб. Документът е внесен в Комисията за мирното използване на Космоса. България стана съвносител на документа по предложение на Съюза на астрономите и Националния комитет за астрономия, уточни Антонова. Тя поясни, че е необходимо да се регулира внимателно изстрелването на такива сателитни съзвездия, как са конструирани и как излъчват в радиодиапазона, за да не компрометират изследванията на астрономите. Това е световен проблем, не само европейски, посочи Антонова и допълни, че няма точни данни колко такива конгломерати от минисателити има в небето. Ясни са тези, за които е дадена заявка, че ще бъдат изстреляни – на европейски или американски компании, но не се знае колко са руските или китайските, например, каза председателят на САБ.
Антонова коментира още, че през последните години у нас е орязано изучаването на физика в училищата, въпреки че астрономията е атрактивна наука и привлича вниманието на хората. „Все пак, благодарение на Народните обсерватории в страната, сред които Варненската е най-добре работещата, имаме достатъчно деца, които имат познания и интереси в тази наука“, посочи Антонова.
