Кратка история на запаметяващите устройства
Какво е общото между тъкачната машина и компютъра? Колкото и абсурдно да звучи тези творения имат нещо общо и то се казва картон. Да, картон!
Нито тъкачната машина, нито компютърът биха се развили до познатите ни днес висини, ако не беше картонът, пише Калдата.
Всичко започва през 1725 г. в Лион, Франция, когато един работник в текстилно предприятие на име Базил Бушон използва кръг от перфорирана хартия, по-късно наречен перфокарта, с помощта на който можело да се определя десена на плата. Така за първи път в историята машина използва допълнително устройство, за да изпълнява зададения в него процес.
Картонената перфокарта се развива с течение на времето, като през 1890 г. нейният усъвършенстван вариант се използва за въвеждане на данни в примитивните сметачни машини. Това е първият контакт между картона и прародителя на компютъра. В упоменатата по-горе година Херман Холерит използвал перфокарти, за да запише данните от преброяването на населението в САЩ. Той свършил цялата работа само за 12 месеца. Ако това ви се струва много, то е добре да знаете, че при предишното преброяване в САЩ през 1880 г., процесът е отнел цели 8 години!
Първото поколение компютри наследяват от предците си перфокартите, като средство за подаване на данни и инструкции.
Всъщност перфокартата е нещо много елементарно, чак да се почуди човек, че има нещо общо с компютъра. Тя представлява парче картон, по който на определени позиции или има, или няма дупка, като всяка позиция представлява един бит (най-малката единица за измерване на информация). Върху картона има няколко колони, които съдържат множество такива позиции, като така се представя информацията.
Перфокартите остават важна част от компютърната периферия до към 1970 г., но от 50-е години на 20-и век започва началото на края им.
През 1950-а се появява магнитният барабан. Това реално е ранен предшественик на твърдия диск (hard disk). По това време технологията е била доста популярна за съхраняване на данни, въпреки че имала капацитет от само 10КВ. Само шест години по-късно се появява и първият модерен (ако въобще е уместно да използваме тази дума за технология от 1956 г.) твърд диск.
Твърдият диск е запаметяващото устройство, изградено от една или повече дискови плочи около обща ос. Всяка плоча е покрита с магнитен слой, върху който информацията се записва и чете от магнитна глава. Данните се записват върху концентрични окръжности, които се наричат „пътечки“ (писти). Пистите се номерират за всяка плоча поотделно, като се започва от нулева (най-външната работна) до последната (с най-голям номер).
Пионерът по отношение на твърдите дискове е Ай Би Ем (IBM). Твърдите дискове са основен компонент на компютърната система IBM 305 RAMAC от 1956 г. Първите твърди дискове от миналия век са били огромни чудовища, консумиращи тонове електроенергия, като на всичкото отгоре били и изумително чупливи. Едва през 80-е години се появили по прилични дискове с размери от 20 до към 35 сантиметра. Как ви се струва това?
Следващата важна година в историята на запаметяващите устройства е 1963-а. Тогава компанията „Филипс“ (Philips) взривява пазара като пускат първата компакт-касета. Заради малките й размери и ниската цена аудиокасетата е много популярна до към 1990 г., когато бива изместена от компактдиска. Но аудио лентата все още не е изпяла последната си песен, защото и днес се използва за архивиране на данни, поради голямата й издръжливост и надеждност.
Същността на аудиокасетата е магнитна лента с ширина 3,81 mm и дебелина 11 – 27 μm, като лентата може да е разделена на две (моно запис) или на четири звукови пътечки (стерео запис). Всяка касета има две страни за запис.
Може би се питате какво е общото между аудиокасетата и компютъра? Много отдавна в България се произвеждаше едно чудо на техника, известно като домашен компютър „Правец 8Д“ (базиран на Орик Атмос). Данните за работа с това чутовно изобретение се записваха точно на обикновени аудиокасети. Ако се питате какво се е чувало от тези записи, то си представете звуците на робота R2-D2 от „Междузвездни войни“, само че забързани десетина пъти. Хайде сега попитайте някой младеж дали знае, че едно време компютрите са били с касетки, ако въобще знае какво е компакт-касета.
През 70-е години на 20-и век се появява друг култов продукт и това е дискетата. Може би някои от вас помнят времената, когато се мъкнеха по 15-20 дискети, на които беше записана само една игра.
Общо взето дискетата представлява гъвкав диск от пластмаса, който е покрит с тънък магнитен слой и затворен в защитна опаковка. Данните се записват върху повърхностите с магнитно покритие, като за четенето и записa на данни е необходимо компютърът да е снабден с вездесъщото флопи-дисково устройство или просто казано флопи. Днес флопито може да се оприличи на археологическа вкаменелост, но преди много време то бе задължителен аксесоар за всеки „елитен“ компютър. Дискетите варират както по размер, така и по вместимост, като „най-модерната“ е с размер 3.5 инча и капацитет до 2.88МВ. А днес съществуват изображения на дискети, които са толкова големи, че не могат да се поберат в една дискета, какво развитие!
Хронологично идва ред и на оптичните запаметяващи устройства
Виновни за появата на компактдиска, първият масово разпространен оптичен носител на информация, са отново „Филипс“ (Philips). Този път обаче те не работят сами, като им помага друг гигант – „Сони“ (Sony). Рождената година на компактдиска е 1979 г.
Компактдискът е изработен от поликарбонат с дебелина 1.2 мм, който е покрит с много тънък слой алуминий и защитно покритие от лак. Информацията по диска се записва във вид на пътечка чрез вдлъбнатини, наречени питове. Разчитането на информацията става чрез лазер, който минава през поликарбоната и се отразява от алуминиевото покритие, след което бива уловен от фотодиод.
Дойде време да обърнем поглед към нещо по-съвременно, а именно твърдотелно устройство. Не знаете какво е това? Е, чисто и просто това е SSD (Solid state drive).
Колкото и модерно да ви се струва SSD-то, и неговите корени са заровени в миналия 20-и век. Това дисково устройство се основана на технологията на флаш-паметта. Самата тя е сътворена от японския инженер Фудзио Масуока, в качеството му на служител в „Тошиба“(Toshiba) през 1984 г. Ако се чудите защо е избрано точно това име за технологията, причината е, че за японците начинът на изтриване на паметта им приличал на фотосветкавица, което на английски език е flash. Добре, че не са избрали някакво непроизносимо японско име.
Флаш-паметта впечатлява света с това, че е енергонезависима компютърна памет, която може да се препрограмира. Тоест, ако електрозахранването прекъсне по някаква причина, то записаната информация във флаш-паметта не се губи.
Така благодарение на усърдните японци днес се радваме на SSD-та. Но това, което проправя толкова усърдно пътя на твърдотелно устройство (вече знаете това понятие) е фактът, че за разлика от традиционните твърди дискове, които са съставени от движещи се части, то при SSD-то няма подвижни механични елементи, което увеличава скоростта на работа. Освен това на външен вид то не се различава от предшественика си, а и изразходва доста по-малко електроенергия.
Сега е време да се разтършувате за някоя стара машина с флопи и го запазете, защото скоро ще може да го продавате като антика, а ако намерите и някоя дискета още по-добре. Не изпускайте късмета си!