Уважаваният варненски фотограф Александър Николов показва черно-бяла и цветна художествена фотография от различни периоди на своето творчество, съобщи за СайтЪТ Нина Локмаджиева.
Александър Николов – едно от водещите имена в художествената фотография във Варна, се представя със самостоятелна изложба в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна от 27 септември до 15 октомври. Експозицията събира знакови кадри от 80-те и 90-те години, както и по-късни произведения, включително и правени в последните години. По-голямата част от фотографиите са създадени аналогово и демонстрират майсторството на автора в пресъздаването на форми, нюанси и плътности. Творбите са разположени в две от залите на Галерията – едната е отделена за черно-бялата фотография, другата – за цветната. Обединява ги характерният почерк на Александър Николов, ценен от познавачите заради специалното отношение към формата, въздействащото откриване на геометрични структури и прецизността в разработките. Като своеобразно въведение към двете зали авторът е подредил свои репортажни снимки – документални свидетелства от времето на варненската художническа общност във фабрика “Вулкан” – останала като епоха във визуалните изкуства на България от края на ХХ век.
Преди откриването на изложбата Александър Николов сподели пред Нина Локмаджиева как е подбрал произведенията за тази изложба.
Изложбата Ви е пестелива, само с най-силните Ви кадри. Представяте въздействащи фотографии, които се знаят от ценителите на рисуването със светлина. Как подходихте към класическата геометрия на промишлените форми и към човешкото тяло?
Във фотографиите на човешко тяло предавам формите на младо момиче, в които откривам и динамика, и статика. Играя с високочувствителен филм, изображението е в растер, защото оригиналът на филмовата фотография е копиран с точков източник. При сканирането успях да го обработя, за да направя тази разработка – от крайните светлини до крайните сенки. Исках да са изградени като с аерограф. Това е от една страна естетика, от друга страна, и техника.
Така, както се отнасяте към предаването на плътността на човешкото тяло, Вие се отнасяте и към предаването на плътността на Вашия автомобил – една кола икона, дори когато е покрита с дипли като антична дреха.
Ако тръгнем назад в историята – кога е създаден, защо е създаден този практичен до немай къде автомобил “Бръмбар”, ще видим че е бил и изключително много сниман. Заслужил си е любовта на милиони почитатели. Създаден е да е практичен, бърз, лесно се ремонтира, лесно се поддържа – всеки сръчен човек може да го направи – аз съм разглобявал двигателя му в 8 ч. и в 12 ч. съм тръгвал пак.
Във фотосесията с него аз търсех изчистените форми, мекотата. “Бръмбарът” си носи мекотата на формата, но същевременно контрастира със средата. Има едно противопоставяне. Тръгнах първоначално под въздействие на изложбата на Кристо – постери, които бяха експонирани във Варна в началото на 90-те. Започнах от онази снимка, в която автомобилът е на една от буните във Варненския залив, покрит е, но въпреки това формата му се чете на фона на тетраподите и драматичното небе. После тази фотосесия прерасна в обхождане на промишлените зони, на паметника горе на Почивка, който извади асоциации с бетон, бункери… доста германско ми стоеше там, дори с опушения бор. Интересуваше ме средата, в която вписвах класическата форма на автомобила.
Но това е Вашият личен любим автомобил, с който варненци Ви знаят от 90-те години, как влезе в живота Ви той?
Тогава бяхме аз, той и кучето ми Агата. Бяхме неразделни. Още нямаше синя зона и ходех с него на работа, доста служебна работа също вършехме с него.
На всеки човек му идва времето, когато се налага да си купи автомобил и аз си бях харесал една малка количка – Fiat 600, но Венко, музикантът, каза, че има приятел, който продава един Volkswagen, видях го, харесах го – така. Обаче аз нямам книжка. И този, който го продаваше, също нямаше книжка. Тогава един общ приятели ни разходи двамата до КАТ, насам-натам. После изкарах курсове, взех книжка. Това беше през 80-те години, през 90-те вече започнахме да се снимаме с него.
Вашата изложба е експонирана така, че предполага черно-бялата класическа фотография да се оглежда в цветната. Това периоди ли са, или е друго. Каква е Вашата идея за това противопоставяне?
Това не са периоди, защото снимайки черно-бяло или цветно, човек се води от идеята си за тази фотография – според всяка нужда си има оптика, според всяка задача – камера и т.н. Но основно в изложбата ми са стари работи, правени на филм. Там е първата ми награда за рекламна фотография на промишлен дизайн от пленера в Смолян през 1986 г., там е втората ми награда от Фотоваканция, там е снимката на колегата ми Юлиян Недев със съпругата му – снимах ги преди години – тя с червен бански, той с черен неопрен, в гръб, с наведена глава. Това са снимани на филм цветни кадри.
Как преминахте към дигитална фотография?
Първата ми дигитална фотография – “Вълната”, е в залата с цветните снимки. Направих я смело с един Canon 300 D, 6 MP, тези камери струваха торба пари на времето, бяха от първите цифрови апарати. Времето беше студено, аз забелязах едно място до вълнолома, където се образува тази вълна, и я дебнах половин час. Настинах, разбира се, но извлякох един кадър. Дигитална фотография е и серията камъни, която заснех за една събота и неделя. Всичко останало в изложбата е работа върху филм.
Каква е историята на тези новозаснети камъни – фотографиите им стоят като скулптурни портрети.
Тези камъни ги събирам много отдавна, но напоследък Милко Божков запали интереса ми, желанието ми, да се заиграя с макро обектив. Най-малкият от тези обекти е около сантиметър висок, не са големи камъни. Играя с формата и осветлението при тях. Разбира се, изразните средства на Милко Божков са почти неограничени, докато аз направих каквото можах с лазер, малки осветителни тела и макро обектив. От една страна, се опитвах да направя внушителни фотографии, като наблегна на техните форми, но на места съм се отклонил в оприличаването. Мъчех се да бъде много пестелив в изразните средства. Цвят съм вкарал тук-таме само за свежест.
Овладян цвят, бих казала.
Да, обрано е всичко в цвят, защото няма нужда цветът да акцентира и да надхвърля съдържанието, формата е водеща. Огромно удоволствие е тази заигравка с форма, осветление, композиция. Единствено, бих искал фотографиите на камъните да са по-големи, защото биха звучали още по-внушително. Но аз продължава да намирам камъчета край морето сутрин, тази серия ще продължава.
Какви ни направи дигиталната фотография – по-приказливи, по-лежерни?
Направи ни по-разточителни. При филмите имаш 24 или 36 кадъра, това е. Снимаш внимателно. Тъй като съм възпитан по онова време, въпреки че дигиталната фотография предполага разточително снимане, аз си правя нещата без фотообработващи програми. Това, което съм направил като осветление и като цвят, е това, което показвам. Така сме възпитани във филмовата фотография – тогава нямаше такива програми за обработка. Направиш ли една фотография с рекламна или друга цел, тя трябва да е вече готов продукт, защото влиза в печат. Рекламите се правеха на диапозитиви – никакво право на грешка! Безкрайни са възможностите на обработващите програми, а вече и на изкуствения интелект, но аз нямам желание да се задълбочавам в тях. Затова и в тази изложба повечето работи са аналогови – репортажната серия от “Вулкан”, серията с моя Volkswagen, отделните фотографии – фара, тялото.
Много исторически стои всичко, когато се връщаме към аналоговото снимане. Как ще възприемат това хората, които никога не са снимали аналогово?
Достатъчно е да знаеш, че имаш на разположение 24 или 36 кадъра. И точка! Нямаш повече. Това те възпитава да работиш прецизно – с осветление, с композиция, с всичко. То е като казармата – тя възпитаваше някога мъжете в много ценни насоки. Сега не знам защо не я харесват, в Швейцария я има, тук сякаш ги е страх от възпитанието, от дисциплината. Онази фотография така ни възпитаваше – на пестеливост, на други ценности. Можеше наистина да си вземеш 10 филма, но пак е друго. Когато ти владееш композицията и осветлението, няма нужда да правиш стотици кадри. Построяваш композицията и осветлението, и готово. Сега в една карта можеш да събереш огромно количество фотографии, ето, например, при репортажното снимане е удобно – защото хората мигат, гримасничат, мърдат – за да избереш подходящите кадри.
Но Вие имате и един друг тип снимане – репродукциите на картини. На това рядко се обръща внимание извън артистичната гилдия. А то е висш пилотаж в цветопредаването.
Репродукциите са едновременно и много сложна, и много проста работа, защото аз не правя картината, аз правя таблиците до картината – 20 нюанса на черно, цветните таблици. Но често това не е достатъчно, за да бъде картината добре възпроизводима при печатането и се налага да се вкара малко повече яркост, повече контраст, за да излезе на печат грамотно.
Думата “печат” ме отпраща към Вашите документални свидетелства, които оформят един входен тунел в коридора към двете зали на Вашата изложба. Минавайки пред тях, зрителят неволно отдава почит към един пик в историята на визуалните изкуства във Варна и България – към епохата “Вулкан”.
Някъде в началото на 90-те започнах тази серия от репортажни снимки във “Вулкан” – тогава вече виждах, че нещата не отиват на добре и исках за остане памет за това място, за художниците – такива, каквито бяха там. Много снимки съм направил. Тези черно-бели снимки са основно оригинални сребърни копия. Преди две години направих изложба, посветена на “Вулкан” в Галерията във Варна, тя гостува после и в Добрич. Но сега отново извадих тези фотографии, за да напомня добре какво беше “Вулкан”. А тези, които не помнят, да могат да научат как живееха и работеха художниците във “Вулкан”.
Александър Маринов Николов е роден през 1956 г. във Варна. Син е на известния варненски архитект и акварелист Марин Маринов. Завършва специалност „Геодезия, картография и фотограметрия“ през 1975 г. в родния си град, а след това и „Фотография“ в ТПФ „Юлиус Фучик“ в София. Фотограф-художник е от 1984 г. Работил за периодични издания във Варна и в Регионалния исторически музей. От 1990 г. е фотограф в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна.
Има редица самостоятелни изложби и участия в колективни изложби. Отличен е с множество грамоти и награди, сред които първа награда за рекламна фотография от Национален конкурс в Смолян, 1986 г.
От 1 октомври 2023 работното време на Градската художествена галерия – Варна ще бъде: понеделник – събота от 9:30 до 17:30, неделя – почивен ден.
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна
http://varnacityartgallery.com
Репродукции личен архив на автора
