Росица Велкова “През очите на сърцето”: Българинът търси психолог, когато е стигнал дъното! Подсъзнанието управлява живота ни! (ВИДЕО)

Българинът търси психолог, когато е стигнал дъното! Когато вече няма накъде и е обзет от силно безпокойство, тревожност, депресии. Отнася се и за млади, и за стари. Това сподели пред TheSite24 Росица Велкова, психолог, който работи с човешкото подсъзнание при откриване корените на даден проблем и даване на решения за неговото отстраняване.

 “Това са хора останали без работа, останали без близък човек, не са могли да се справят, но понякога чакат до последно, но целият период, който преживяват може да се облекчи, за да не страдат толкова дълго. Затова са помагащите професии като моята. Дълги години съм специализирала за работа с подсъзнанието, една техника Тета Хилинг .

 Преди това съм учила семейни контелации, там се работи с най-близките хора от семейната система. Често хората в семейството премълчават много неща и това се утаява и наслоява като силна емоция, като гняв, недоволство и страх. Всичко това може да изригне в един момент ида се стигне дотам да се влоши здравословното състояние на дадения човек. Защото психиката е пряко свързана с нашето здраве”, коментира специалистът.

Кога трябва да ни “светне лампата”, че имаме нужда от помощ, че не е просто лошо настроение и мимолетно нещо, с което ще се справим?

„Първите симптоми са, когато човек забелязва, че губи радост от живота. Нищо не му е интересно, отдръпва се, не иска да говори, не иска да се среща с хора, остава сам и смята, че може да реши сам проблема си. Другият много важен симптом е, че нищо не му се прави. Чувства се една силна умора и хората предпочитат да спят. Цялата биофизиология на човека започва да се променя. Това са телесните симптоми. А иначе неудовлетвореност, чувство на тъга, на силен страх от нещо, който непрекъснато стои в подсъзнанието и човек не знае как да го преработи. В ситуации, когато човек се чувства много отделен от близките си хора, а най-близките, това са родителите, семейството, съпругът, съпругата, децата…Ние не сядаме в семейството си да разговаряме за това какво чувстваме. Диалогът често се състои в: „Как си?“ – „Добре!“,“ Как си?“ –„ Зле!“. Но това не са чувства, не разкриват какво е емоционалното ни състояние.

Когато човек преживява силни стресове или е стигнал до т.нар. Синдром на професионалното изчерпване  (burnout) , паническите атаки са следващата крачка.

Паническите атаки, така както съм ги учила, а и два пъти съм изпадала в такива състояния в живота си, са вследствие на натрупана преумора и стрес. Човек не може да го овладее, защото не знае какво се случва с него. Започва силно сърцебиене, главозамайване, разтреперва се цялото тяло, побиват ни тръпки, възможно е да не може да говориш нормално, блокираш. Това е състояние,в което тялото ти казва „Ти вече си прекалил!“. Оттук нататък няма накъде. Всъщност паническата атака те връща към себе си и те заставя да си обърнеш внимание. Много хора дълго не са си обръщали внимание и ако настъпи паническа атака, човек се концентрира върху себе си и иска да преодолее това състояние, но не знае как. Защото състоянието е точно чувството, че умираш. Затова, когато работя с такива хора, аз много добре знам какво чувстват. Изход има! С методите, които ползвам, чрез работата с подсъзнанието, неосъзнатото, методът, който ползвам и е авторски, съчетание от всичко, което съм учила, много бързо отработва тези неща. Аз съм привърженик на бързите техники, затова непрестанно уча нещо ново“, споделя психологът.

Защо хората не умеят да говорят за чувствата и емоциите си у дома?

„Това е един процес, който се учи в първите 7 години. Ако с децата не се говори, ако не се питат „Какво чувстваш сега?“, „Как се чувстваш от това?“, „Какво изпита?“, за да може детето да се научи да различава само чувствата си. Това е въпрос на емоционална интелигентност при родителите.

В наше време нямахме толкова стрес, толкова панически атаки, такива депресии, както сега. Тези понятия бяха непознати. Сега и претоварването, и начинът ни на общуване, в този забързан ритъм хората нямат възможност да се видят.  Какво стана по време на ковида, когато се видяха какво направиха? Започнаха да се карат и да не могат да стоят един до друг, което доведе при мен пациенти пред разводи и раздели.

Нашите родители също са били много заети и никой не ни е обръщал внимание какво чувстваме. Именно осъзнаването на чувствата и емоциите изграждат по-нататък умението ни да се справяме в живота.

Знаете ли колко случаи имам на хора с депресивни състояния, които потъват все по-надолу и по-надули, а близките им не ги забелязват. Ако ги забележат им подхвърлят нещо от рода на „Стегни се, ще се справиш!“, а човекът вече има нужда от специализирана помощ.

Как ледът отвън и пожарът вътре избива в агресия?

Всичко е свързано отново с умението ни да изразяваме чувствата си. Ако не ги споделяме, те се натрупват. При един натрупан и неизказан гняв, чевък агресира. Или чувство на вина, на обида, на малоценност, чувството че си изоставен и не те обичат, водят до изригване на емоциите било то в тежко емоционално състояние или в здравословен проблем. Така се стига и до агресията у дома. Това не е начинът. Трябва да седнат и поставят картите на масата. Често обаче стереотипът години наред е бил да се замита проблемът и да се мълчи, защото всеки носи своите вътрешни страхове, които проектира върху партньора си.

Много често, когато имаме партньор насреща си, ние искаме той да осъвмести двамата ни родители. Това, което ние не сме получили от тях, ако може да го получим от този партньор. Всичко е въпрос на очаквания нещо другия да направи за нас. Това не е поведение на зрял човек. Тук се обажда онази болезнена засегната детска част, емоциите, натрупани в детството. Ако у дома е имало скандалаи и детето е свикнало с това, то не познава друг начин на общуване. Това пренасят ив другото си семейство. Някои жени възприемат домашното насилие като това, че все пак им обръщат някакво внимание. Чувствата често са смесени, бъркаме любовта с насилието. Започваме да бъркаме любовта с обидата, с вината…”, коментира Росица Велкова.

Какво е подсъзнанието и как се стига до него чрез метода Тета Хилинг?

Подсъзнанието е 95% от нашия живот. Ние сме управлявани от него. Още при зачеването си, ние наследяваме генетични програми от нашите родители. Както наследяваме физически белези, така наследяваме и всичко като запис назад в рода. Зависи от това как сме се родили, дали сме били желани или нежелани деца, всичко това е информация, която се записва като клетъчна памет. Ние като човеци сме една матрица, в която има кодове. Често хората сами не могат да проумеят защо се държат по един или друг начин. Именно това са нашите генетични програми до седмо поколение назад. Ние не осъзнаваме тази информация, а постъпваме по начин, в който следваме предците си. Наследяваме и други програми, какво са казали мама и татко, какви са чувствата, които сме изпитвали до седмата си година. На едно дете до третата му годинка мозъка е почти постоянно в ниска ТЕТА вълна, когато му се вкарва цялата информация кое и как се прави. Ако 10 пъти са ти казали, че ти си глупак, ти израстваш с това, че си такъв! Децата копират поведението на родителите, затова трябва да се работи предимно с родителите!

Каква е връзката между подсъзнанието и интуицията, носи ли тя знание от подсъзнанието?

На моменти интуицията носи знание от подсъзнанието, но аз наричам интуицията връзката с Бог! Изведнъж се отваря сякаш някакъв канал и ти получаваш информация, която не е осмислена, няма рационално обяснение. Когато дълго време сме мислили върху нещо, начертали сме цел, ние сме задали на мозъка работа. Мозъкът обаче черпи информация от подсъзнанието, от опита, който имаме. Мозъкът вади файл, който казва „Не тръгвай натам!“. Отново ще натисна този бутон, който е болезнен. Подсъзнанието не иска да ни предпази, при него няма добро, няма лошо. То просто регистрира факти и емоция, картина, понякога мирис и звук, това запомня и още швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг  го е описал.

Когато практикувам Тета Хилинг, аз самата трябва да мога да доведа своето състояние до Тета ниво, така както и пациентът, за да работим в едно поле. Има подходяща технология, въпроси, които стъпка по стъпка трябва да се зададат, за да се стигне до тази програма, водещата при работа с подсъзнанието. Това е техника, която трябва много добре да се разбере и усвои. Когато стигнем до корена на проблема, с който е дошъл даден човек, ние изясняваме каква полза му носи това положение. Никога няма нещо, което е само отрицателно, винаги има плюс и минус във Вселената. Когато човекът осъзнава какво му е носила тази програма, вземаме решение как да я премахнем. Вадим изводи от положителното, какво е научил от случката, от събитието.

При метода Констелации са още по-дълбоки води, там проблемите са свързани с преживяване на душата.

Какво мисли специалистът за прераждането и отричането на минали животи?

Нашите баби и дядовци са казвали, че никога не може да има машина, която да лети в небето. Това, че отричаме нещо или не сме съгласни, не значи, че го няма! Що се отнася до въпросът ви има ли обратна връзка с пациентите, следват ли те набелязаните стъпки по време на обученията, един човек за да прилага нещо в живота си, той трябва да е много заинтересован от това. Той трябва да се научи да работи със себе си, да носи отговорността да се промени сам.

Какво е удовлетворението за психолога, как изглежда работата през очите на сърцето за  Росица Вълкова?

Ние живеем в общество. Една от нашите функции е да сме част от голямата човешка общност. Когато ти даваш нещо на обществото, правиш нещо, което е полезно, независимо коя е професията, и видиш резултата, че хората са доволни и си променил към добро нещо в живота им, че трудът ти има смисъл, това е най-голямото ми удовлетворение.

Особено при констелациите, когато виждаш как работиш с един човек, а се променя цялата семейна система, защото ние сме свързани в мрежа, тогава носи радост труда ни. Когато ми сподели някой след нашите срещи, че е намерил партньор, има дете, сменил е работата си и е щастлив, спокоен и доволен, няма следа от депресията и паническите атаки, това дава стимул да се развиваш.

Един човек, който работи в някаква помагаща професия, но не се развива, не може да води други хора нагоре. На себе си също помагам с техниките за взаимопомощ, благодарение на медитация мога да осъзная проблема, но не винаги успявам. Има много големи дълбочини, в които не можеш да влезеш сам и тогава търся адекватна помощ и за себе си от колеги. Много е важно навреме да усетиш, че имаш нужда от тази помощ, каквато и да е.

Затова моят съвет и послание към хората е – не е срамно да се обърнете към специалист! Отживелица е вече схващането, че се обръщаме към психолог, защото сме луди. Това е нормална, адекватна помощ за човека. Посланието ми на първо място е хората да се обърнат към себе си и си зададат въпроси: Какво искам от живота си? Какво ме прави доволен и щастлив? Има ли смисъл да правя нещо, което не ми носи радост и удовлетворение? Ако нещо няма смисъл, защо да се измъчваме? Да осъзнаем какво можем и искаме да променим, за да не се чувстваме зле! Много хора обвиняват външния свят за всичко, което им се случва, такива са им програмите, но реално всичко може да се промени, ако те пожелаят”, категорична е Росица Велкова.

Този репортаж е част от проекта “През очите на сърцето” на СНЦ “Пресклуб Варна” и се осъществява с подкрепата на Фонд “Култура” към Община Варна в направление “Медийни проекти”

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Подобни

No Content Available

Времето

-1°C Усеща се -4°C
1015hPa 82% 99% 3m/s 20deg

-3°C Усещане -3°C
1012hPa 90% 17% 1m/s 0deg

-5°C Усещане -10°C
1013hPa 93% 0% 3m/s 360deg