На трогателен жест от страна на дете стана свидетел репортер на TheSite24. Момченце с чанта на гърба, което се прибираше от училище, се спря до просеща старица, свита на две на земята в района на пазар “Чаталджа” и заговори жената. След това малчуганът прерови джобчетата си и извади всички монети, които намери, за да ги пусне в шепата на възрастната жена.
След това й направи знак като на стар приятел, означаващ “одобрение”, а бабчето отвърна със същото.
Облечена цялата в черно, жената сякаш светна от радост. Детето продължи на заден ход като не отделяше очи от бабата. Когато се спря на спирката, сините му очи светеха от възторг. Очевидно малчуганът беше доволен от себе си.
Завързахме разговор с въпроса: “Имаш ли време?”. Детето отговори: “Имам!”. Тогава го помолих да му дам още монети, които да притича и остави в ръката на възрастната жена, защото бях много натоварена. То прие с удоволствие. Хукна към жената и пусна в дланта й паричките. Отново тичайки се върна при мен и заяви: “Чудесно, вече има 4 лв. и 30 стотинки…, ще й стигнат за малко храна”. Учудих се откъде знае. Момченцето заяви, че е питало колко пари е събрала жената и за какво ще й стигнат.
Стана ясно, че не за първи път 11-годишният Андрей събира стотинките от джобчето си и ги дарява на възрастни хора, които среща по пътя си, сред тя и същата тази женичка. Докато си говорихме, покрай просещата старица минаха доста хора, забързани и безразлични.
Попитах го защо го прави?
“Трябва да помагаме на хората в нужда, мама така ме е учила. Затова винаги когато мога и колкото мога, помагам. Освен това имам възрастна баба, която рядко виждам и ми е мъчно”.
Похвалих детенцето за добрата постъпка и му споделих, че всеки добър родител възпитава така децата си, затова може да се гордее с мама и със себе си, защото е добър човек. След това си поговорихме за разни интересни неща, които си остават наша тайна, в очакване на автобуса, който момченцето всеки ден хваща от училище към дома си.
Често в забързаното ни ежедневие подминаваме хора в нужда, животни в нужда…Няма да закъснеем за никъде, ако пуснем една монета в протегната длан, няма да обеднеем, ако купим шепа гранули за уличните котки, напротив! Това ни прави хора и нека не си го спомняме само по празници като Коледа и Великден. Нека бъдем като Андрей, който просто иска да направи нещо добро, за да крачи усмихнат по улицата!
